четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Птиците от Дафни дю Морие

Добро утро!!!

Миналата година  с Радина открихме романа "Ребека" на Дафни дю Морие и много ни хареса. После Радина прочете един неин сборник с разкази и ми го препоръча.

Без съмнение най-важното качество на Дафни е, че за разлика от другите жени писателки е честна. Без значение дали искат да представят образа на непорочна моралистка или на разкрепостена нимфоманка, жените писателки не могат да избягат от усещането, че описват себе си, затова героините им са прекалено изчистени.
Честността при Дафни дю Морие е най-вече в това, че позволява на жените в историите си да се самозалъгват. Любим пример ми е момичето от разказа "Особняк", което почти насила попада в компанията на обаятелен, но много по-възрастен мъж. Тя, разбира се, се страхува от него, но когато той избира да работи, вместо да остане с нея, тя се чувства обидена, че няма да прекара вечерта с нея, пред камината, където "кой знае какво можеше да се случи".

Още по-интересни са образите в разказа "Ябълковото дърво", който с Радина приехме по-коренно различен начин. Аз симпатизирах на главния герой, а Радина на мъртвата му съпруга, която му отмъщава за едно съвсем незначително залитане - веднъж целунал едно младо момиче, но нищо повече.
Тук Дафни е описала перфектно обсебващата съпруга и убийствената женска ревност, която протяга ръцете си дори от гроба.

По-малко харесах разказите "Миг" и "Сега не гледай". Първият е интересен, но самото заглавие разваля изненадата. Вторият разказ, въпреки чудесното заглавие, е банална история за медиуми и предсказания, но пък е единственият разказ в книгата, който влезе в кошмарите ми.

"Сини лещи" е доста типичен за този период - при операция на очите на една жена, докторът без да иска засяга нерв и тя започва да вижда истинската същност на хората, като вместо техните глави, вижда глави на животни. Финалът е предвидим, но останах впечатлен от начина, по който беше представен обратът.

Третият ми най-любим разказ е "Птиците", екранизацията по който е класика в киното. Не бих гледал филма на Хичкок, защото останах разочарован от екранизацията на "Ребека", а и защото няма да го понеса. Само разказът беше достатъчен да ме погнуси.

На второ място поставям "Алиби", който разказва за мъж, решен да извърши убийство, но вместо звяра в себе си, открива точно обратното - твореца

И най-любимият ми разказ от този сборник е "Не след полунощ" - мистериозен и страховит разказ за древно проклятие и забравени богове.
Две неща ми причиниха тръпкопобиване в тази книга - образът на разпилените от вятъра мъртви птици в "Птиците" и сцената от този разказ, в която героят седи в стаята си и слуша дишането на странната възрастна жена, изплувала от морето, за да му остави страшен подарък.

Доволен съм. Надявам се Радина да прочете още нещо на Дафни дю Морие, за да ми каже струва ли си да го чета и аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)