неделя, 25 октомври 2015 г.

Губя ли вярата си в Дж. К. Роулинг

Добро утро!!!

Много пъти съм казвал, че имам абсолютна вяра в Джоан Роулинг - тя е направила за мен много повече, отколкото ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! и приятелите му. Напоследък обаче имам чувството, че всяко следващо действие на авторката на "Хари Потър" ме разочарова.

Преди години, когато излезе последната книга, много фенове останаха разочаровани от финала, защото вече бяха създали своя представа за идеалния завършек и не можаха да разберат колко по-перфектен и логичен е краят на Роулинг. Аз също имах теории, които не излязоха верни, но харесах финала.
Известно време бях против епилога, но Стивън Кинг ме убеди, че и това, като всичко в ХП, е перфектно премерено и точно на място.

През последните два месеца обаче, се случиха три неща, които ме изненадаха и разочароваха.

Новия Потърмор
На първо място си остава новият Потърмор, който за всички се оказа огромно разочарование. Новият сайт дори не може да се похвали, че е запазил информацията от стария, защото големи и важно части липсват. Липсва също разпределението по домове, интерактивните илюстрации и игрите.
Това нямаше да ме разочарова, ако информацията беше по-лесно достъпна, ако статиите, които редовно се добавят, не бяха глупави класации тип BuzzFeed и ако създателите поне веднъж ни бяха уверили, че старите регистрации са запазени и няма да се разпределяме пак.
Всъщност има много неща, които можеха да са различни. Ето защо това е на първо място.

Старият Потърмор
А старият Потърмор не е съвсем изгубен. Илюстрациите са добавени към електронното издание на "Хари Потър". С други думи, може да ги ползва който си плати.
Това нямаше да ме разочарова, ако първоначално беше пуснато по този начин. Роулинг дълго не желаеше да публикува книгата си в електронен формат и е страхотно, че в крайна сметка се е съгласила да го направи по един уникален и вълшебен начин. Дори и никога да не бях имал възможност да ги ползвам, пак щях да харесвам идеята - както никога не съм играл на "Книга на заклинанията".

Хари Потър и прокълнатото дете
Оказа се, че дългоочакваната пиеса е продължение. Прокълнатото дете е Албус Сивиръс Потър и за пръв път медиите, които съобщават за "осмия Хари Потър" не грешат напълно. Честно казано, вариантът за продължение, разказващо за децата на Хари е вероятно най-лошият възможен.
Това нямаше да ме разочарова, ако Роулинг не беше повтаряла 8 години, че повече за Хари Потър няма да пише. Е, да - не е написала книга, но все пак се чувствам предаден.


Дали пък няма да загубя статута си на "най-голям ХП фен"? По-скоро не, защото книгата не ме е разочаровала, но може би вече ще бъда от онези хора, които харесват историята, но не и авторката.
Всичко е в ръцете на Роулинг - ако публикува още нова информация, върне старите регистрации и добави тест за покровител в Потърмор; ако имам възможност да видя Прокълнатото дете (а сигурно, дори да не ида до Лондон, ще го намеря в интернет, няма как да не изтече по някакъв начин) и се окаже, че е добра пиеса; ако Career of Evil ме впечатли... тогава няма причина да не продължа да обичам и да боготворя Джоан Роулинг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)