вторник, 28 юли 2015 г.

Възкресяване - Стивън Кинг

Добро утро!!!

Гледам да чета всяка нова книга на Стивън Кинг, която излиза на български, но малко се забавих с "Възкресяване", защото трябваше да приключа нещо друго. Книгата излезе за пролетния панаир, но я завърших едва вчера.

Много се дразня на хората, които година след година обявяват, че Кинг си е "загубил" таланта или вече не пишел "като едно време". Позволих си да си помисля нещо такова само веднъж, преди 10 години, когато завърши "Тъмната кула" (защото след такава книга какво по-добро може да се напише?), но малко след това излезе "Романът на Лизи" и осъзнах, че когато човек толкова често е ходил до Езерото, никога няма да загуби способностите си. Сега, щом излезе по-слаба книга на Краля, не се отказвам от него, а просто чакам следващия му шедьовър.

Исках да кажа тези неща, защото последните три романа на Кинг не ми допаднаха особено - "Джойленд" не беше толкова зле, но "Мистър Мерцедес" и "Доктор сън" много ме разочароваха.

"Възкресяване" е най-добрата книга на Кинг от "22 ноември 1963" насам. Историята обхваща период от около половин век и проследява живота на главния герой Джейми Мортън, което винаги много ми е допадало. Това, което е по-интересно (и най-ценно в книгата) е историята на Чарлс Джейкъбс, когото Ка често поставя на пътя на Джейми и обвързва съдбите им (и как иначе - Джейкъбс е човек, който знае какво иска, а Ка помага на тези хора, без значение дали служат на Бялото или на Червеното).
Не знам дали Джейкъбс е най-интересният образ, създаван от Стивън Кинг, но определено е един от най-интересните. Той е бивш проповедник, запален по експериментите с електричество, който се отказва от религията след смъртта на семейството си и се посвещава изцяло на изучаването на "тайното електричество" - силата, която движи света/световете.

Имаше, за съжаление, и неща, които не ми харесаха. Най-вече неоправданото критично отношение на Джейми към експериментите на Джейкъбс. Имам предвид, че критиката беше оправдана, но вместо да се опитва да го насърчи да оправи недостатъците на методите си, Джейми ги осъждаше  и го съветваше да прекрати дейността си.
Имаше и някои нелогични моменти, сложени сякаш да закърпят нещо. Например, във финалната сцена Джейкъбс каза на Джейми за оръжието в чекмеджето "В случай, че нещо се обърка", но Джейми не попита нищо повече - какво може да се обърка? кого трябва да застрелям? какво, да го вземат хипогрифите, изобщо ни предстои да правим? Не, той не обърна внимание на думите и в най-подходящия момент направи най-подходящото нещо.
Друго, което ме подразни, бяха предвидимите "обрати". Ако си мислите, че момичето от началото на книгата, първата любов на Джейми,  на която са отделени 50 страници и която изчезва изведнъж, без изобщо да се спомене отново, ще се появи в края на романа и ще има важна роля... сте прави.

Романът е посветен на вдъхновителите на Кинг, между които е и Лъвкрафт, затова има доста препратки към неговото творчество (вероqтно повече, отколкото можах да забележа, защото така и не се запалих по него). Някои сигурно биха направили връзка и между Джейкъбс и Виктор Франкенщайн (книгата е посветена и на Мери Шели), но според мен това не е много точно и е внушение от екранизацията на "Франкенщайн", където ученият възкресява мъртвец с помощта на електричество.

В Гудрийдс ще дам максималната оценка на "Възкресяване", защото на Стивън Кинг по-малко не смея да пиша (заради което Блажо каза, че имам религиозно отношение към Стивън Кинг, но ако Него не боготворя, кого тогава - ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! ли?). Реалната оценка е по-скоро 4 звезди, а са стандартите на Краля едва 3 звезди.

Аз сега чакам следващото му произведение от ранга на "Романът на Лизи", "1922" или поне "22 ноември 1963", но за съжаление се съмнявам това да е Finders Keepers.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)