сряда, 27 май 2015 г.

До моите съквартирантки



Общежитието – мястото, където е напълно нормално да седиш по пижама цял ден; да пиеш кафе в 10 вечерта; да ядеш от пластмасови кутии; да ползваш леглото за спане, трапеза, бюро и хол за гости; 5 души да спят на 3 единични легла; да ползваш печката за шкаф, хладилника за поставка, а парното за простор.

Толкова да не харесвам Студентски град, а така да си обичам общежитието и съквартирантките, моето младо второ семейство! Но повече няма да съм с тях...


Повече няма да пием кИфе с Гери, да слушаме музика с Петя, да подремнем следобедно с Маги, да си мрънкаме за контролни с Катето и да си препоръчваме книги с Боги.

Повече няма да стоим будни до 4 през нощта, за да си говорим мъдро за живота, а после да станем за лекция в 9.
Повече няма да си печем филийки на котлона на Раховеца (който ни е връстник).
Повече няма да си варим успокояващ чай преди лягане.

Повече няма да ревем дружно за оценка (която още не сме получили).
Повече няма да чакаме другата да се прибере от дискотека преди да си легнем.
Повече няма да се черпим с домашни сладкиши/кексове/курабийки.


Повече няма да чуваме от съседите си музика в 8 сутринта, чата на фейсбук или пеенето на „талантливото“ момиче от стаята вляво.
Повече няма да виждаме куфари/мечоци на покрива отсреща или повръщано на перваза.
Повече няма да прескачаме десетките бутилки от снощното парти на студентите по Еразъм на етажа.
Повече няма да тропаме по вратите на (момчетата) съседи за тирбушон, за да ни оправят бушона или за да ги помолим да спрат да пеят „луда по тебе ще си остана“ в 2 през нощта.
 


Повече няма да излизаме за сладко през нощта.
Повече няма да живеем три жени в цикъл по едно и също време.
Повече няма да говорим за новото гадже на съквартирантката.

 
Повече няма просто да си четем/мълчим заедно.

Повече никога няма да сме толкова близки, толкова заедно, толкова свободни и толкова безгрижни. 

И макар всички да сте ми толкова мили, най-вече ти, Кате, с която се познаваме от 10 години и живеем заедно от 5, бяхме съученички, съквартирантки и колежки, ще ми липсваш!

До нови срещи, мили мои съквартирантки!

Поздрави,
Ради

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)