понеделник, 25 май 2015 г.

Неизбежните спомени, когато събираш багаж

Нямам нищо голямо да кажа, исках само да споделя носталгичното си чувство.


Не съм осъзнавала какъв проблем имам с изхвърлянето на ненужни неща, докато не трябваше да събирам багаж, трупан 5 години в общежитието. Успях да се разделя едва с половината лекции и с почти нищо друго.

Развълнуваха ме разни дреболийки, които изрових, като например: 


  • първата роза, която Мишо някога ми е подарил;

  • лекция по интелектуална собственост, в чийто ъгъл една колежка веднъж ми написа стихотворение, цитирам част от текста: „пърдете, братя, без стеснение“; на друга пък друга колежка е написала "обичам те" на финландски (не мога да го напиша в оригинал);

  • снимки/картинки/цитати, които съм  лепила където намеря;

  • хербаризирано цветенце, което веднъж един непознат ми даде;
  • свещи във всякакви цветове и размери, с които сме си светили в многото нощи без ток, в които няма какво друго да правиш, освен да си бъбриш със съквартирантите...     
  • торбички и картички от подаръци за всякакви поводи, да не говорим за самите подаръци...


Не мога да повярвам, че след няколко месеца, може би някоя първокурсничка ще си реди нещата (и спомените) на същите тези рафтове, които аз сега изпразвам.

И какво ли още не, докато си пиех последното кафе, сварено по студентски на Раховеца:

Поздрави,
Ради

1 коментар:

  1. Spomenite niamat nujda ot predmeti, no mrazia da hvarliam, razbiram te napalno.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)