събота, 2 май 2015 г.

И аз откривам нови светове



Тези дни, подреждайки си рафтовете в Goodreads, установих, че вече съм чела 20 романа на Стивън Кинг и допускам вероятността да съм станала фен.


Преди 3 години и половина, на първата ми среща с Мишо, той тъкмо си беше купил албума на Петър Станимиров с илюстрации по Стивън Кинг и това послужи за тема на вечерта – Мишо не спря да ми обяснява и показва за всички романи на Кинг и ме впечатли толкова, че чак се засрамих, че съм чела само 2 негови книги до момента („Мъртвата зона“ и „Живата факла“). Казах му, че много харесвам филма по „Зеления път“ и няколко срещи по-късно, той ми я подари. Освен че беше започнал да ми става много симпатичен и се чувствах длъжна да го впечатля като му кажа, че книгата ме е изумила, тя действително ми се понрави.


Най-любим си ми остава Джак Торънс от „Сияние“ – това е героят, на който най-силно симпатизирах, съчувствах и се надявах да намери спасение; най-страшна за мен беше „Мизъри“, защото какво по-страшно от хората; най-прочувствени „Сърца в Атлантида“ и „Зеленият път“; най-впечатляваща „Дългата разходка“... Все още не съм сигурна, че съм готова за „Тъмната кула“, но кой знае, някой ден може би, а пък отказвам да прочета „Куджо“, защото не бих могла да я понеса – отраснала съм с куче, обожавам ги, а и цял живот съм мечтала да си имам огромен санбернар.


През юни 2013 съвсем случайно заедно с Мишо попаднахме на последното търсено от него издание на Стивън Кинг – „Гробиште за думашни любимци“. Ще ми се да вярвам, че съм станала по-специална за него, защото съм била част от такъв специален момент.


Може да се каже, че Мишо успя, освен върху всеки друг аспект от живота ми, да повлияе и върху литературния ми вкус. Преди ходех по веднъж-два пъти месечно до библиотеката, но от две години насам, единствената библиотека, която посещавам, е Мишовата. Скоро дори няма да ми се налага да „ходя“ до там :)


Дълги дни и спокойни нощи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)