събота, 25 април 2015 г.

50 нюанса сиво - големият грях на Джоан Роулинг

Добро утро!!!

Ходихте ли да гледате филма "50 нюанса сиво", или с други думи здрача за разгонени дебелани? А знаете ли, че успехът на книгата и филма всъщност до голяма степен се дължи на Джоан Роулинг? Може да ви звучи странно, но според мен е точно така и ще се опитам да ви го докажа.

"Хари Потър" без съмнение е най-големият литературен феномен на всички времена. Със сигурност ще се намери някой, който ще каже, че всъщност няма нищо толкова необичайно в успеха на книгата - голяма реклама, касов филм и т.н, след което ще "докаже", че тиражът няма никакво значение, като даде за пример всепризнати помии като здрача, "Игрите на глада" и "50 нюанса сиво", които от години пълнят книжарниците с пъпчиви тинейджърки. Има обаче две важни неща, които да имаме предвид:
- Общо тиражът на двете най-успешни тийн книжки (здрача и нюансите) е повече от два пъти по-малък от този на "Хари Потър".
- Ако и да има книги след "Хари Потър", които да добиват бързо световна популярност и да отбелязват рекордни продажби, то преди книгата на Роулинг няма друга художествена книга, която да се похвали с нещо такова, така че можем да говорим, че именно Роулинг е проправила пътя, по който вървят сега здрача. "50 нюанса", "Игрите на глада", "Дивергенти", "Пърси Джаксън" и дори "Игра на тронове", но в никакъв случай не я поставям до предходните изброени.

ХП фенове чакат новата книга
часове преди продажбата  ѝ да започне
Роулинг успя собственописно да запали целия свят по книгата си. Истина е, че появата на филмите разпали интереса многократно, но също така е истина, че когато през 2000 година излиза "Хари Потър и огненият бокал" (още преди появата на филма), книгата отбелязва рекорд за най-бързо продаваният роман на всички времена (рекорд, който Роулинг подобрява с всяка следваща книга и остава ненадмината и до днес), а медиите отбелязват, че събитието прилича повече на концерт, отколкото на представяне на книга.

"Хари Потър" е феномен много преди да направят първия филм по книгата, но, както казах, най-голяма роля за популяризирането на "Хари Потър" и създаването на световната Потър-мания имат филмите и рекламата. Милионите фенове пълнят киносалоните и дават милиарди, за силно надценените джунджурии, които WB продават в интернет или в тематични ХП магазини. Фен общността се разраства, а хората, както Емил Конрад доказа, сме стадни животни, такаче дори самият размер на фенството привлича още и още почитатели.
По тази причина аз разделям три типа фенове на ХП от онова време:
Първи тип - които се запалват по книгата и след това гледат филма
Втори тип - които се запалват по филма и след това четат книгата
Трети тип - които се запалват по книгата или филма, защото искат да са част от фен общността

Всичко това продължава до 2007, когато, в пика на манията и точно както Роулинг обеща, историята достигна своя край. Да, оставаха още два филма (които после станаха 3), но, както Александър Драганов казваше, когато още общуваше с мен, няма място за сравнение между успеха на филма в киното като цяло и успеха на книгата в литературата като цяло. Феновете вече нямаше какво ново да очакват и затова повечето почитатели от трети тип и повечето от втори, а може би дори някои от първи, започнаха да търсят някакъв заместител на "Хари Потър". И тук се появява най-лошото - здрача...

здрача с подобрение
Повечето фенове на ХП, особено тези от втори и трети тип, са млади, а повечето четящи младежи са момичета, така че тази лутаща се аудитория, освободена след края на "Хари Потър", в голямата си част се състои от тинейджърки, които едва навлизат в пубертета. Хормоните бушуват и всяко момче, което е достатъчно негрозно, че да се гледа в огледалото, без то да се пропука, разтреперва краката и разтърсва слабините им, но се чувстват грозни, защото са пъпчиви, а телата им все още не са достатъчно развити. Какво по-подходящо за такива хора от "романтичен" "роман", които "разказва" за "умно" обикновено момиче, В КОЕТО (в случая е важна посоката) се влюбва най-красивият, стабилен и богат "мадеж" наоколо, който обаче има проблем/тайна (незасягащ я фатално, разбира се), който тя, само с присъствието си, му помага да преодолее или да приеме*.
Книгата на леля Стефка е публикувана още през 2005 година, но добива популярност едва след края на романите за "Хари Потър", когато се появява филма и здрачанщината започва да се разпространява по света с мощната подкрепа на силната с САЩ мормонска църква, към която принадлежи Стефка и на която дава 10% от приходите си.
От този момент историята с "Хари Потър" се повтаря, но в доста по-малки размери. При здрачанките можем да определим същите три типа фенове - на книгите, на филмите и на манията.
Но здрачанщината е искуствено създадена (говоря за здрачоманията, а не за здрачанщината като вид умствена недоразвитост - тя си е вродена и не се лекува), затова не продължава дълго. Още повече, че пубертетът при момичетата е кратък и не след дълго фенките на здрач вече знаят какъв е тоя сърбеж между краката им и как да го почешат. Тук идва ролята на "50 нюанса".

Създаден като еротичен фенфикшън по здрача, книгата е публикувана като отделен роман, но рекламата е много точно насочена към бившите фенки на здрача. Днес книгата редовно е в топ десет по продажби, а скоростта, с която набира популярност, може да накара леля Стефка само да завижда и да яде (ако не друго, поне на килограми може да достигне Е. Л. Джеймс, добре се справя за сега).

И ето къде е вината, ето къде е грехът на Роулинг - пътят, който прокарва, популяризирайки четенето, заедно с безпрецедентната комерсиализация на литературата, дават възможност на неща, които могат да съсухрят главата на всеки, който има поне малко мозък, да се наричат книги и да претендират за нещо повече от тоалетна хартия или подпалки за печката във вилата на Ел и Наско (разбира се, не сме го правили, не). Още повече, че днес е прието да се смята, че всеки тип поведение, споделян от група хора, който не засяга по никакъв начин евреите или гейовете, е нормален.
И съм убеден в това, защото страстта към еротична литература на жените не е от вчера. Както би казала приятелката на Мистрес "научно доказано е", че жените, за разлика от мъжете, които се стимулират визуално, предпочитат да чуват/четат и да си представят нещата. Сигурен съм, че повечето от вас, ако разровите библиотеките на майките или бабите си, ще откриете поне една книга, на чиято корица красив мускулест мъж без риза прегръща красива жена в старовремска рокля с голи рамене. Разликата е, че едно време жените ги четяха тайно, а днес често може да видите да разнасят "Нюансите" по метрото.

Ето как талантът и успехът на Роулинг разчистиха пътя пред еднодневни супермании като "50 нюанса сиво". Изключително много обичам Кралицата и знам, че не е имала намерение да прави нещо подобно, но грехът е сторен.

*Да, разказах книгата и ви спестих 2000 страници мозъчна диария.

3 коментара:

  1. Хари Потър е силно надценена книга. Това, че нещо е комерсиално, не значи, че е най-добро.

    ОтговорИзтриване
  2. Не, но и ако нещо го чете само майката на автора, не значи, че е гениално. Не виждам по какъв начин ХП е надценен, освен ако нямаш предвид, че Егмонт са сложили твърде висока цена, особено на последната част.

    ОтговорИзтриване
  3. Доста пренебрежително и грубо се изказваш. Не само за труда на хората, но и за феновете на този труд. Никога не съм разбирала презрението на хора като теб към неща, които нямат нищо общо с теб, с живота ти, със съществуването ти. От къде идва силната ти омраза към гореспоменатите книги?

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)