събота, 14 февруари 2015 г.

8 години с билет за Ада

Добро утро!!!

Докато хората около мен водят спорове трябва ли да се празнува Свети Валентин или Трифон Зарезан, аз си имам личен повод за припомняне на този ден - годишнината откакто бях изгонен от сектата на Людмил Ятански.

Людмил Ятански - професионален продавач на Господ
В продължение на 10 години Галя ме мъкнеше в сектата и това беше горе-долу единствения свят, който познавах. Людмил Ятански, богоизбраният лидер, висок два метра (без 50 см) и слугите му всяка седмица ми пълнеха главата с истории за Исус Христиос и разни там други. През тези години Людмил и неговият наместник сред младежите Пепи Рашев на няколко пъти са ме гонили от едно или друго събиране на сектата за страшни престъпления като например четене на Хари Потър, но големият шок за тях беше, когато извърших най-непростимия за всеки християнин грях - започнах да мисля и да задавам въпроси. Един ден, след като не се съгласих да обещая на Людмил да не споделям мислите си с останалите младежи от сектата, той ми заяви, че вече нямам работа там и кракът ми повече не трябва да стъпва в светата му църква (която събираше в един прашен неизползваем киносалон). Година по-късно, на рождения си ден, се върнах, въпреки забраната, и тогава Людмил нареди на
Пепи Рашев - слуга
Пепи Рашев да ме изхвърли навън. Преди това ми беше казал, че съм като човек, спал с проститутка, който разнася болести сред хората. Явно за един религиозен човек разсъждаването е тежко заболяване.
И така, от 14 февруари 2007 година Людмил ме изгони от сектата си, което предполагам, поне в неговите очи, означава също, че съм отписан и от достойните да отидат в рая. Като се замисля обаче, ако всички в рая ще са като Людмил и Пепи Рашев, по-добре да не ходя там.
През следващите години, може би защото мозъкът ми вече беше тотално промит, продължих да търся бог (или Бог, все тая), но в крайна сметка реших, че съм направил достатъчно и един ден се обърнах към Който ме чува и го подканих и той да направи нещо, за да осъществим контакт. Няма резултат.

Истината е, че Людмил ми направи услуга тогава, защото отделяйки ме от стадото (да, в религиозните среди това не е обида, те сами така се наричат) насърчи развитието ми като личност. Вярно, на три пъти изпадах в много тежка депресия (или "духовна криза", както я наричам аз), но сега съм много по-щастлив, отколкото някога съм бил в сектата на Людмил Ятански.
И нищо от това не дължа на бог (а още по-малко на Бог)!
Амин

4 коментара:

  1. 10 години не са малко време. Доброволно ли си ходил или както викаш- са те мъкнали?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В началото майка ми ме водеше, но не го приемах като нещо, което правя защото ме карат, а като нещо, което правя, защото няма друг начин - трябваше да мине много време, преди дори да допусна съмнението за съществуването на Бог (или дори само на бог), защото като бях малък ме беше страх, че ако дори само си помисля, че е възможно да Го няма, Той ще ме порази на момента. Когато станах по-голям, започнах да ходя по свое желание, защото там бяха хората, с които общувах. Трябваше да минат 10 години, преди да приключа със сектата и то само защото ме изгониха. Кой знае, ако бях останал може би бог щеше да намери малко време и да ми обърне внимание. :)

      Изтриване
  2. Заинтригува ме, защото доскоро првеха опити и мен да ме обособят към това тяхно общество :) Момичето, което харесвам е в тази общност. Не знам и аз какво да правя...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, не са опасни, ако това те интересува (ако разбира се не смяташ, че хора, които са убедени, че ако не вярваш в нещата, в които те вярват ще гориш в страшни мъки цяла вечност), не може да са съвсем безопасни. Цялото нещо е просто бизнес - убеждават хората, че Господ ги задължава да пускат пари в една саксия (не знам, може вече да не ползват саксия) и после тия пари отиват у Людмил Ятански, който ги ползва както Господ го вдъхнови. Но няма да те карат насила да даваш, най-много да те гледат лошо. Няма да те карат да пиеш отрова или да се самобичуваш. Ако мацката си заслужава - действай, но брой колко пъти споменава Господ когато говори, защото ако са над 5 в една минута, каузата е загубена.

      Изтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)