неделя, 6 юли 2014 г.

"Дългият следобед на земята"

Добро утро!!!

"Дългият следобед на вечността беше към своя край, този дълъг златен път на следобеда щеше да доведе рано или късно до вечната нощ. Налице бе движение, но без всякакви събития, с изключение на по-незначителните, които се струваха твърде сериозни само на участниците в тях."
Допитах се до зарчето коя от книгите, които нямам намерение да чета да захвана и то ми посочи "Дългият следобед на Земята" от Брайън Олдис, автор, за когото не бях чувал нищо преди това. Освен тази, авторът има още четири книги на български - "Краят на мрака" и трилогията "Хеликония".
До сега нямах много успех с този метод за случайно избиране на книги, но от тази останах възхитен.

Книгата е фантастика, която показва земята стотици хиляди години напред в бъдещето. Планетата е спряла да се върти, поради което едната половина е винаги осветена, превръщайки се в гигантски парник, където най-висшата форма на живот са растенията. Цялата светла страна е заета от едно единствено огромно дърво, под чиито клони хищни храсти и треви са развили оръжия и защитни механизми, за да имат шанс във вечната борба за оцеляване. Много малко животински видове са оцелели, между които и хората, които живеят сред клоните на гигантското дърво. Огромни над километър паякоподобни растения кръстосват пространството между земята и луната, плетейки дългата си космическа паяжина. Гъбите са развили интелект, а най-умните същества са делфините (содали), които обикалят света и пророкуват за приближаващия край.
Чудех се доколко положителното ми впечатление се дължи на това, че тъкмо бях прочел ужасната "Играта на Ендър", ни колкото повече време минава, толкова по-сигурен съм, че заслугите за доброто ми мнение са само на автора. Не мога да изкарам от главата си някои образи от книгата, като например огромното морско чудовище, пътуващите в космоса кръстосвачи, вечния залез в тъмната страна на света, свързаните с дърветата рибари и толкова много други картини, които ме карат да се съмнявам  в умственото здраве на автора.
Разбира се, все ще се намери някой, който да каже, че описаните в романа неща са невъзможни, но според мен науката не трябва да е над изкуството, а тази книга е прекрасен пример за качествена литература.
Много мразя да харесвам нещо, на което никой друг не е фен, затова се надявам, че някой ще прочете това ревю и ще се поинтересува. Книгата е интересна, мрачна и изпълнена с действие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)