петък, 4 юли 2014 г.

"Играта на Ендър"

Добро утро!!!

"Не мога да водя седмична колонка. Та аз дори нямам още менструация."
След дълго мъчение най-после успях да дочета тази твърде прехвалена книга. Много се колебаех дали да я включа към любимата си група книги ("За бърсане на гъз"), но се отказах, защото би било прекалено да я сравнявам със здрача и с Иглите на глада.



Макар да не мога да отрека, че Орсън Скот Кард е изградил интелигентно света си, това е единственото положително, което мога да кажа за романа.
Авторът има ужасен стил на писане - цели страници само с диалог, без да става напълно ясно кога-кой-какво казва, друг път предава някои от най-важните разговори само с няколко изречения. Това е само част от неспособността му да създава правдоподобни герои - персонажите в книгата не се различават по между си, с изключение на някои черти, които авторът откроява (този е дебел, този е слаб, този е нисък, този е добър...), а действията им са нелогични и немотивирани. Затова пък героите са твърде много, което само подчертава слабостта на автора.

Романът трябва да ни внуши, че учениците във военното училище са лишени от нормално детство и това не е трудно да се разбере, защото авторът на няколко пъти в прав текст обяснява замисъла си. Твърде подобно на "На западния фронт нищо ново", но много далеч като класа от романа на Ремарк.
Всяка глава започва с разговор между ръководителите на военното училище, които подробно обясняват на какво изпитание ще подложат Ендър и какви резултати искат да постигнат. В края на главата, след като Ендър е усвоил урока, задължително отново ни се повтаря каква е била целта, ако случайно сме забравили. Дали Кард наистина си мисли, че читателите му са толкова малоумни?

Най-лошото в романа е историята. Във всяка глава ни се представя ново изпитание, на което учителите подлагат Ендър и той винаги го побеждава. Липсва каквато и да е интрига.
Обратът е лесно предвидим и доста разочароващ.

Посланието е, че всички войни са неправилни и носят само негативни последствия, но също и това, че войниците не носят вина за престъпленията по време на войната - те следват заповеди и това ги оневинява. В крайна сметка Ендър, който винаги се стреми да избягва насилието, се оказва с покрити с кръв ръце, а злият му садистичен брат става политик, символ на мира. Разбира се, иронията подробно е обяснена в края на романа, да не би случайно някой да не схване гениалния замисъл на автора.

От началото на тази година, "Играта на Ендър" е най-слабата книга, която прочетох по свое желание, заедно с "Кутия с форма на сърце". При слабите книги трябва да сложа и "Пътуване в Уибробия" от Емил Манов и "Генетичният генерал" от Гордън Диксън, които обаче избрах да чета съвсем случайно с помощта на зарче.

3 коментара:

  1. Още я мотая и аз, почти две години (често ми се случва с прехвалените заглавия). Купих я само защото ми я препоръчваха и хора, с които уж имаме сходен вкус и предпочитани автори и книги. След първите страници започнах да си мисля, че пак грешката е в мен, но явно не е. :)
    Името на групата книги, към които тази клони, обаче ми хареса от раз. :) Кратко, точно и изразително. :) Бих казала, дори вдъхновяващо. Моите са прозаични - известно време отделях разни "убийци на дръвчета", после ги събрах заедно със зарязаните недочетени.

    ОтговорИзтриване
  2. Според мен романът е прекалено раздут (отначало беше просто разказ, публикуван у нас в култовото сп. "Космос") и няма да се уморя да го повтарям. Ето това се случва с прекрасните идеи, когато някой си разтвори гъза за пари широко като втората порта на Царевец и почне да точи словесни локуми. Моят съвет - намери разказа и го прочети. Ще останеш с доста по-добри впечатления, отколкото от този дрисък

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря и на двама ви за коментарите.
    Аз също съм изненадан, че толкова много свестни хора харесват книгата. Но съм малко по-внимателен кои книги поставям в бърсавата категория, защото някои от книгите в списъка наистина съм ги използвал за това
    Сибин, ако си намеря разказа, задължително ще го прочета.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)