вторник, 25 март 2014 г.

Проклятието на Ричард Бакман

Добро утро!!!

Без капка съмнение мога да кажа, че „Проклятието“ е най-слабата книга на Ричард Бакман. Направо е тъжно, че авторът може да издаде с псевдонима, с който е издал умопомрачителни романи като „Гняв“ и „Дългата разходка“, един толкова банален роман.

Е, книгата има и не малко положителни качества и ако не беше на Стивън Кинг (и то като Бакман), вероятно щях да кажа, че е хубав, но недоизпипан роман (или щях да го насера супер много, не знам, може би зависи малко от настроението), но това е Кинг и няма право да се излага така.
Хареса ми, че проклятието е точно отслабване. Главният герой е дебел и иска да отслабне – ирония. Но с това остроумието на романа свършва.
Още от първата страница (а на българските читатели още от заглавието) им става ясно, че Бил Халек трябва да се бори с циганско проклятие и до края на книгата не се разкрива нищо ново.
Дълго Халек преследва циганите, за да поиска да му бъде отменено проклятието, все едно наистина очаква, че старият циганин ще каже: Е, добре, щом дойде да ми се извиниш, че прегази дъщеря ми като куче, ще ти отменя проклятието. Всичко вече е наред.
Чак накрая се обажда на мафиот, с когото имат твърде неубедително, но удобно приятелство и той идва да му разреши проблемите.
Много ме подразни, че преди някоя случка да бъде разказана изцяло, тя почти винаги бива разкривана на части преди това и така трябва да чета една и съща история два или повече пъти, все едно съм хванал не Стивън Кинг, а леля Стефка.
Или пък глупавата омраза на героя към съпругата му, която ескалира твърде бързо и непредизвикано.
Общо взето след това ревю май ще ми се наложи да се моля на Стивън Кинг за прошка и то не е като да няма за какво – книгата е доста интересна и се чете изключително бързо (нищо, че аз я влачих толкова, вината е читателска, а не писателска). За друг, бих отсъдил - приемлив роман. За Кинг – не!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)