сряда, 5 март 2014 г.

Една Роулинг за 20 лева и едно шампанско за 1000

Добро утро!!!

С актьора от "Под прикритие" Кирил Ефремов
След като дълго чакахме "Зовът на кукувицата" да дойде в България, през февруари книгата беше публикувана от издателство Колибри (които публикуваха също "Вакантен пост") и снощи се проведе официалното представяне на книгата.

Идеята на организаторите беше интересна - няколко души, специално поканени за  събитието български звезди, които влязоха в ролите на някои от героите, четяха техните реплики, а думите на авторката четяха от първо лице, все едно това са техните мисли.
Радина винаги намира време за четене и любов
Книгата се продаваше с 25% намаление в много хубави рекламни торбички на издателството (от които ние с Радина най-нагло си взехме, без да си купим книгата), а един човек (за съжаление на всички не аз) спечели безплатно копие от романа. За гостите имаше безплатни напитки.
Но това е всичко хубаво, което мога да кажа за събитието.
Не знам на кого му е хрумнала идеята публиката да гласува за убиеца, но не го е измислил много добре. Всеки от гостите получи листче, на което бяха написани три имена, едно от които беше на убиеца. Доста глупаво, при положение, че в книгата има толкова много герои, които са "заподозрени". Така вариантите са сведени само до три. Още повече, че Жаклин Вагенщайн от Колибри накрая се изпусна и общо взето каза кой от тримата е извършителят.
Хубаво беше, че ролите на избраните герои бяха поверени на известни личности, но ако издателството е трябвало да плаща за тяхното присъствие, ще бъда доста разочарован. Изобщо не си личеше цялото нещо да е било репетирано - Кирил Ефремов, който е идеален на външен вид за Корморан Страйк, сричаше през цялото време и бъркаше думите. Друго, което ме подразни беше, че Страйк не запали нито веднъж цигара (той е страстен пушач и през цялата книга не спира да пуши), но за сметка на това Джон Бристоу пушеше във всяка сцена, в която се появяваше. Не знам обаче до колко това не е били предварително замислено като шега, защото ролята на Бристол се изпълняваше от онзи актьор от "Под прикритие", чиято единствена роля в сериала е да рекламира (доста натрапчиво) таблетки "Табекс" за отказване на цигарите. В ролята на Евън Дъфийлд беше певецът Тома, заради когото Радина дойде с автобус, въпреки че имаше възможност да дойде по-късно безплатно с кола. Въпреки голямото си желание, тя не можа да се срещне с него, защото Тома дойде малко преди началото, прочете си трите изречения и си тръгна веднага. Разбираемо, коя е някаква си Джоан Роулинг, за да заслужава присъствието му на премиерата на книгата си. Тома сигурно не е свикнал да има четящи фенки.
Шампанското за 1500 лева не ни грабна
Напитките, както вече казах, също бяха добра идея, защото едва ли някой от дошлите заради книгата си е купил нещо от заведението. И изобщо, как решиха да организират такова събитие в някаква шумна и грозно обзаведена мрачна дупка, в която се продават напитки за по 1500 лева? В дискотека... така де - клуб, простете за грешката - се проведе и представянето на "Вакантен пост". Какво искат да кажат от Колибри, избирайки такива места? Че техните читатели са супер големите гъзари? Че истинските литературни хора всяка нощ висят по диско... по клубове, в следствие на което са глухи и слепи като къртици? Ако е така, то всичките ми познати определено не влизат в категорията на книголюбивите хора, защото само четат книги, а не ходят по... абе по дискотеки и на нова година си купуват шампанско от 3 лв. за 3 литра, а не от 1200 лева за литър и половина.
Боже, колко се издразних на това! Най-вече след като си изпих безплатната напитка (и тези на Радина и на Димитра) и пак ожаднях, заради задушната атмосфера в гадната дупка. Какво им е на книжарниците? Какво им е на читалищата? Да очакваме ли премиерата на българското издание на "The Silkworm" да бъде в Париж?
Все тая, уважавам работата на Колибри, които предлагат голям избор от хубави и качествено издадени книги на съвсем поносими цени. Радвам се, че не разчитат само името на Роулинг да им продава книгите. Но изобщо не разбирам защо трябваше да правят това нещо по такъв начин.
Един от най-хубавите моменти през вечерта беше, когато срещнахме Елена от Хеликон и тя ни каза, че според нея срещите на Daily Potter са по-хубави. Не че не го знаех.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)