понеделник, 18 ноември 2013 г.

Доки, празната кутия и предсмъртното писмо, което никой не прочете


Добро утро!!!

Вчера Радина ми изпрати един ужасно дълъг текст, който Доки,  моят някогашен по-добър и най-единствен приятел, е написал. Аз не можах да прочета текста, а както научих по-късно - Радина също не го е дочела изцяло. Същата вечер се видяхме с Ваня и се оказа, че тя също е започнала да чете докиизлиянията, но не е успяла да стигне до края.
В крайна сметка решихме, че е грубо трима души да опитат да прочетат чудото и никой да не успее, затова се стегнахме, легнахме и прочетохме какво Доки е искал да каже на света.
И с ужас установихме, че това не е друго, а предсмъртното писмо на един отчаян от живота човек. Писмо, което никой няма да прочете, защото е твърде дълго и почти невъзможно за дешифриране: "За какво пиша този объркан, мега несвързан текст с много думи и почти никакъв смисъл - за да оставя нещо като "last goodbye", сега, когато намирам думите да го изразя. После може да нямам време..."

Ето в общи линии какво е искал да ни каже Доки, ще се опитам да го обобща:
1. Всички сме лицемери, само Доки не е
В първата част на текста, Доки изброява различните "роли", които съществуват в една компания. Ролите са обобщени така:  
le cool guy;  
лидерът;
добрият;

този, който се опитва просто да fitne в цялата обстановка;
тези, които си седят и не правят нищо;
последователите, "на които най се дразня - не им пука толкова какво става, ама когато някой им каже: /за предпочитане "лидера"/ "the cool guy-a"/ трябва да направим това и това, те са "ДАДАДАДАДАДАДАДА!!! Каква яка идея, омг!!!" без да отделят и минутка да се замислят какво става";
задникът (странно, защото на предишното беше казано, че са последните, но за съжаление никога няма да разберем какво е имал предвид Доки).
Според Доки всички тези "роли" се свеждат до едно - лицемерие. Хората са твърде вглъбени в себе си и не могат да видят недостатъците на околните, което, според Доки, им пречи да видят и неговите предимства. Той е над това лицемерие и нищо не му пречи да види колко жалки са другите и колко велик е той.
"Повечето в момента не знаят какво правят с животите си и затова тези, които си придават някакво фалшиво излъчване за самоувереност, въпреки че отвътре сигурно са мега малките хорица, се разграбват като топъл хляб от другите."

2.  Животът не си струва усилието да се живее
"Моят избор няма значение, защото ако въобще някога моят избор е имал значение, сега нямаше да съм тук и да пиша това, а щях да съм частица, атомче, нещо съвсем несъществуващо, което нямаше да му пука, че някой направил еди-какво-си, какво ще стане с еди-кой-си, какво е сбъркало, какво го чака и т.н."
Доки отхвърля широкоразпространеното твърдение, че всеки сам гради живота си, или по-скоро това, че всеки е длъжен сам да създаде щастието си. За да илюстрира тезата си, Доки използва метафората за "празната кутия", която със сигурност ще влезе в учебниците по философия:
"Животът за мен никога не е бил подарък, защото никой не ти го подарява - дадена ти е кутия, дори и без панделка, и всички ти казват: "ако си недоволен от празнотата в нея, я напълни". Ами, ако кажа, че никога не съм искал никаква кутия и чувството за празнота в нея!? Ама това е глупаво, лесно и адски победенчески..."
Доки оплаква своята (неоспорима) маловажност за света, но дава ясно да се разбере, че вината, задето не развива способностите си, не е негова, а на Бог или Съдбата, които не са се посъветвали с него какъв да бъде животът му и не са му дали всички способности напълно развити:
"Дори и да греша, дори и да променя Света, дори и да остане ей така, няма значение. Животът е да се живее, ама за някои от нас трябва да се насилим, за да го живеем - начи животът всъщност е да се насилваш всеки ден да виждаш и да усещаш някакви неща, които не можеш да ги понасяш, и да търпиш, или да търсиш как да се промениш, за да може тези неща да не те дразнят, или да си затваряш очите, ЗА ДА можеш да му се насладиш в някой период преди да умреш /и вече да се изгуби смисъл от цялото нещо/?"
Доки не среща необходимото разбиране дори когато говори за желанието си да сложи край на живота си. Малко са тези, които го подкрепят, но дори те не осъзнават, че както Доки не желае да взема участие в живеенето, така не иска да се занимава и с умирането, тъй като не той е решавал да е жив:
"А когато се оплачеш от всичката простотия и искаш, let's say, to quit - се започва една драма, едно "ти тъп ли си!?", едно "баси депресара си" и едно сърдене, едно "баси егоистът си", даже се стига до едно изкуствено поддържане на живота ти под формата на хапчета и някакви социални методи от роднини и приятели. Има и стойностни мнения като "Ми, направи го, де! Стига си ми надувал главата!". Пак, че не мисля как това е моя работа, тъй като не аз съм си избирал този живот."

3. Доки търси социални контакти не заради лицемерие (както правят другите), а защото има нужда да получи внимание от другите, както и те имат нужда да му го дадат. Според Доки това е напълно естествено. 
"Ми, кво се оплакваш, че нямаш приятели, като всъщност не ти се занимава да говориш с такива?" Защото, за нещастие, имам нужди като всяко човешко същество и трябва да бъда... социален. И се опитвам по-рядко да го правя. "Чакай, чакай, ааа, начи ни използваш!?" Да. /кратко, точно и ясно/ Опитвам се да давам толкова, колкото вземам, но да, така е."
Но дори това взаимоспомагателно общуване е лицемерно и безсмислено:
"Просто вече ми писна да се обяснявам, да се извинявам, да се преструвам, че как всичко е идеално и перфектно, а всъщност не искам да седя с хората по-близо, докато не вкарам някакъв алкохол или не се почувствам съвсем сам, защото едва ли нашата връзка в тези минути ще означава нещо повече от няколко минути безсмислени разговори за това как сме, какво правихме, какво... друго да си говорим - музика, филми, някаква шегички?"
Фактът, че заради нуждите си Доки е принуден да участва в лицемерния ритуал на междучовешкото общуване, го изпълва със съжаление и е още една от причините да бъде толкова отчаян от живота.

4. Ужасната самотна смърт или по-ужасната смърт сред лицемери
Доки, съвсем основателно, се притеснява, че ще умре самотен, но идеята да умре заобиколен от "фалшиви приятели" и "лицемери" го плаши още повече, защото осъзнава, че ако стигне до там, най-вероятно ще се е поддал на опасността да ослепее за недостатъците на другите и да се превърне в едно от незначителните човешки същества, които го заобикалят.
"през страха от това, че най-вероятно ще умра сам, но и през страха, че може да умра заобиколен от адските нестойностните същества, които ще проливат сълзи, въпреки че не знаят за какво, през бедността и адските мъки всеки ден да поддържам форма, колкото и другите да казват - фигурата няма значение - това са BS!!"
В крайна сметка Доки доброволно взема решението да бъде "отхвърлен от обществото", но да не се остави да бъде променен в нещо, което не е.
"в повечето случаи съм егоист и задник, дори и това да ме наранява, та се стигне, че в много отношения съм адски нестабилното същество, което си променя мнението на всеки час, обаче критикува и съди всички други."

5. Заключение: Хората са лицемери, светът е фалшив и животът няма смисъл
"Ала няма значение, няма смисъл, или поне аз няма никога да намеря смисъл от цялото нещо - остава ми просто да се наслаждавам на някакви изкуствени връзки с някакви изкуствени като мен люде в една измислена система от закони и правила, които не се зачитат, и където всеки си има оправдание и всеки си умира да каже "амамамама то ти не знаеш какво ми е", докато ти не се провалиш по някакъв начин и тогава е "амамамама то това си е твоя работа", а единствената разменна монета е това какво можем да си предложим."
Светът щеше да е много по-хубаво място, ако беше населен само с доките, които да припкат по земята и да могат да разчитат безпогрешно чувствата на околните, да могат да са съпричастни. Докитата ще могат да виждат недостатъците на околните, но няма да намират никакви, защото ако всички са като Доки, всички ще са перфектни и светът ще бъде един огромен клуб за взаимопомощ, но без присъщото му лицемерие.
"И най-забавното е, че много пъти аз съм този, който разбира и отстъпва, и, който помага - другите много често са били "аз мога да правя грешки, аз мога да не идвам на срещи, мога да си намирам причини да не помагам, аз мога да заеба цялата работа, аз мога да манипулирам всички около мен, аз мога да лъжа и аз мога да наранявам". Защо - според мен, никой не му се занимава с тревогите на другите - кратко и просто."
 Доки никога не е избирал да се роди в този свят, който не го заслужава, и затова не е длъжен да се мъчи да бъде нещо различно от това, което е бил в деня на раждането си - едно дебело, ревящо бебе.

Ами, това е в общи линии предсмъртното писмо на Доки. Ако написаното от мен ви се струва дълго, вижте какво представлява оригиналният текст.
Писмото на Доки е ужасно дълго, несистематизирано и пълно с преплитащи се идеи и противоречащи си заключения. Необходими бяха трима души не за да го разберем, а само за да го прочетем.
Ще се чувствам лично отговорен, ако Доки си отиде от този свят без никой да е прочел какво е искал да каже преди смъртта си. Дължа му поне толкова.
Поне толкова!

2 коментара:

  1. Какъв е смисъла да пишеш предсмъртно писмо, когато си толкова млад?

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)