петък, 15 ноември 2013 г.

Радина

Добро утро!!!

Днес за мен е много специален ден - две години, откакто сме заедно с Радина. Затова реших да разкажа малко за нея и за отношенията ни, понеже напоследък се чувствам много гадно. По-гадно, отколкото съм се чувствал през последните две години...

В началото на връзката ни Радина беше много доволна, защото доста хора ѝ казваха, че ми влияе добре. Пък и да не ѝ го казваха, тя лесно можеше да го разбере от блога ми, където си споделям всичко.
Ето как се чувствах преди да се запозная с Радина:
когато трябваше да съм щастлив;
когато общувах с "приятели";
през цялото останало време.

И как да не съм щастлив, като най-после имах някой, с когото можех да общувам и да споделям всичко (имам предвид наистина важните неща, а не тези, които споделям в интернет, като например колко често сера). Радина чете изключително много и като стане дума за книги е незаменим събеседник. В началото имахме малко различия във вкусовете, но Радина бързо се учи и скоро след като се запознахме, започнахме да споделяме и други фенства, освен "хари Потър"  - тя вече чете Стивън Кинг и е луда фенка на "The Walking Dead".
В началото залиташе към някои неща, които аз не харесвам, но осъзна, че са глупави. Остана ми да я убедя само, че "Игрите на глада" не струва повече от хартията, на която е отпечатана, както и да даде шанс на "Игра на тронове" (не е гледала нито един епизод).
Сега обаче разбирам, че не така се е чувствала Радина.

Аз имам една особеност - когато попадна на нещо ново, винаги подхождам скептично и търся първо недостатъците. Много малко неща успяват да ми харесат, но когато успеят, направо се вманиачавам. Който ме познава и знае какво изпитвам към Стивън Кинг и Джоан Роулинг ще потвърди.
При Радина е точно обратното - тя приема с готовност всичко и търси само положителните неща, но ако нещо не ѝ хареса, започва да го мрази до дъното на душата си.
За съжаление точно такива са отношенията ни един към друг.

В самото начало аз бях по-отдалечен и я допусках в живота си стъпка по стъпка. Веднага забелязах нещата, които не харесвам в нея и дълго време те бяха нещото, което виждах на повърхността на отношенията ни. С времето обаче установих, че в Радина има повече положителни качества, отколкото в който и да е друг от познатите ми. Всички "недостатъци" потънаха надолу и се превърнаха в част от цялото, което обичам.
От нейната страна нещата протекоха точно обратно - в началото твърдеше, че нищо в мен не я дразни, но проблемите започнаха да изплуват и сега казва, че те са всичко, което може да види.
Да, аз съм точно това, което тя казва - ужасно неромантичен (по-лесно ми е да ѝ измисля епитафия, отколкото поздрав за годишнината); много мързелив (дори ме мързи да измисля пример за мързела си); неподреден (книгите ми са на купчини из стаята); прахосник (разхвърляни са, защото всички рафтове вече са запълнени и то често с различни издания на една и съща книга); избухлив (ако ме познавате от времето преди да се запозная с Радина, няма как да не съм ви крещял поне веднъж); досаден (тия скоби не са ли досадни?); несръчен (книгите ми са по земята, макар че имам етажерки, които обаче не мога да закрепя на стената); и още много неща (заядлив, инатлив, егоцентричен; похотлив; неразумен...)
Странното е, че бях тези неща още преди да се запознаем и никога не съм лъгал за тях. Тя знаеше кой съм и какъв съм, но все пак избра да е с мен. Защо сега станаха такъв проблем?

Имаше много голяма вероятност днес да не сме заедно - тя прекара у нас три дни, като и в трите имаше скандали, тя ми заявяваше, че всичко е свършило и си тръгваше, аз я догонвах и я молех да остане и тя оставаше.
Това не е нищо ново - "късали" сме сигурно 30 пъти, като първия бях толкова разстроен, че отидох у Ваня, напих се и цяла нощ повръщах. Следващите "раздели" бяха по-леки, но имаше и неприятни случаи - веднъж бяхме заедно на море, скарахме се и аз си тръгнах към София, но докато пътувах в автобуса се разбрахме по телефона, затова слязох в Нова Загора и се върнах до Слънчев бряг. Това приключение ми струваше 60 лева. Друг път пък Радина откачи, хвана една чаша, която бях счупил в гнева си и доста гадно надра ръката си - още има белег.
Общо взето след една от тези случки реших, че вече няма да се опитвам да си я върна и написах това стихотворение, пък тя взе, че го хареса и пак се събрахме.

В общи линии в тези моменти (имаме разногласие кои са повече - хубавите или лошите - аз мисля, че са хубавите, а тя - обратното) осъзнавам, че ней-добре ще е за нея ако я оставя. Тя много лесно ще може да си намери по-добра партия и ще е щастлива. Но не мога да го направя, понеже не виждам никакво бъдеще без нея. Нали по-горе писах, че като харесам нещо се вманиачавам - е, вече не мога да си представя живота без Радина.

Затова се чудя какво да правя. Какво според вас е най-доброто действие от тук нататък, за да можем  на третата си годишнина да сме щастливи, ако ще и разделени?
1. Да оставя нещата както са си, защото е нормално двойките да се карат.
2. Да приключа с нея, да потъгуваме, пък после да продължим пътя си отделно.
3. Да ѝ бия един шамар и да ѝ кажа: Мълчи жено и ме слушай.
4. Да ѝ направя бебе.
5. Да си направим блог, в който да описваме всичките си проблеми и да искаме съвети и безпристрастна оценка на ситуацията от читателите (както правя сега), защото ще са по-обективни от нас.
ДОПЪЛНЕНО: 6. Да отида на психолог, защото съм ненормален социопат; див, вдетинен фен на фентъзи и фантастика; олигофрен, който обяснява какво яде и какво сере; човек, който споделя най-интимните си чувства и емоции (и най-лошото - тези на жената, която обича) в интернет. И трябва да се радвам,  че въобще съм докосвал жена през живота си. Този пост говори толкова много за безбройните ми комплекси.

Чакам съвет и не се шегувам!

11 коментара:

  1. От изброените пет ще те помоля какво със сигурност ДА НЕ ПРАВИШ: точки 4 и 5. Причините са прекалено много и не ми се изброяват. Не съм привърженик на точка 3, остават 1 и 2. Ти си прецени, голям човек си.

    ОтговорИзтриване
  2. 2, според мен. Щом вижда в теб повече лошите страни, тръгни си и се научи на себуважение.

    ОтговорИзтриване
  3. Номер 6 - отиди на психолог, социопат ненормален такъв. Ти се радвай въобще, че си докосвал жена през живота си. Този пост е грешен по толкова много начини и говори толкова много за теб и безбройните ти комплекси. 25-годишен див вдетинен фен на фентъзи и фантастика, олигофрен, който обяснява какво яде и какво сере, човек, който споделя най-интимните си чувства и емоции (и най-лошото - тези на жената, която обича) в интернет... Бих посъветвал момичето да бяга далеч и да не се обръща.

    ОтговорИзтриване
  4. Този над мен е здрачанин

    ОтговорИзтриване
  5. Щом тя означава толкова много за теб ти остава само едно - събери достатъчно смелост и упоритост и се промени заради нея. Престани да бъдеш егоцентрик (никъде не си споменал, че си, а всъщност е очевидно, че си и това си е важна част от списъка с недостатъците ти). Егоизма ти ще те прави по-голям социопат с всеки ден и накрая ще си 80-годишен старец, без котки, защото ще отблъскваш и тях, ще ти останат само прашасалите страници, които вече няма да ти доставят никакво удоволствие.
    Общо взето или стани по-човечен, или спри да хабиш нервите на момичето.

    ОтговорИзтриване
  6. Христина Михайлова15 ноември 2013 г., 18:36

    В една връзка трябва да се правят компромиси. Ти пробвал ли си? Спри да я учиш какво да харесва и какво не, остави я да бъде себе си. И се опитай повече да й угаждаш - подреди си книгите или нещо такова.

    ОтговорИзтриване
  7. М, още акъл от мен, но по съвсем друга линия - блокирай в блога си възможността да коментират анонимни потребители.

    ОтговорИзтриване
  8. Аааа, а аз се чудех как може толкова много хора да се казват Анонимен!

    ОтговорИзтриване
  9. Стефан Врачев15 ноември 2013 г., 21:11

    Според мен нито едно от числата не показва правилния отговор. Ако наистина я обичаш, преодоляваш себе си. Без да губиш достойнство. Грешна е посоката "ще променя нея", никога не става така. Отношение на грижа, уважение, насърчение и доверие са изключително важни. Условията и очакванията които имаш към нея ги забравяш. В любовта принципа е - по-важен е другия а не аз.

    ОтговорИзтриване
  10. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  11. Опитай се днес да си прекарате добре..да си припомните защо сте заедно толкова време : ) все пак правите 2 години.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)