петък, 22 ноември 2013 г.

"22 ноември 1963" от Стивън Кинг

Добро утро!!!

Днес се навършват 50 години от убийството на Кенеди. Стивън Кинг има един роман, посветен на тази тема, затова реших да споделя едно ревю, което писах за книгата през лятото на 2012 година.
 ***
Преди три дни прочетох най-новата книга на Стивън Кинг на български и сега, след като я оставих да ми отлежи в главата, искам да споделя мнението си.

Ако изключим някои излишно раздути сцени, тази книга е най-добрият роман, който Кинг е писал през последните 5 години (след „Романът на Лизи”).
Единственото, което знаех за книгата, беше основната сюжетна линия – един човек се връща в миналото, за да предотврати убийството на президента Кенеди. Идеята ми се видя доста изтъркана, а и до някъде в противоречие с останалите книги на Кинг, но когато започнах да чета, бързо си промених мнението.
Книгата всъщност може да се разглежда като три отделни романа, вплетени в едно по един перфектен начин. Всеки от тях има някакво значение за автора и за феновете му.
На първо място основната история – предотвратяването на атентата срещу Кенеди.
22 ноември 1963 от Стивън КингВ послеписа на „22 ноември 1963” Стивън Кинг казва, че идеята за романа му е хрумнала още през 1972 година, но когато е осъзнал колко много време ще му отнеме само да проучи въпроса, се е отказал. Чак през 2009 година се е захванал пак с него, но разликата е била огромна – най-вече Кинг вече не е бил преподавател в гимназия, а преуспял писател с предостатъчно свободно време за проучвания. А писателят е отделил много време за проучвания – не само около историята с убийството на Кенеди, но и за живота в началото на втората половина на 20 век.
За да се подготви за романа, Кинг е прочел купища книги, свързани с убийството, стотици конспиративни теории, интервюта с очевидци и е изгледал много документални филми. В книгата се е стремил към почти пълна достоверност (макар че признава, че е променил някои факти, за доброто на историята), така че „22 ноември 1963” може да се приеме като един исторически роман в който е вложен фантастичен елемент – цялата история е от гледната точка на човек, дошъл от бъдещето, който знае как ще се развият събитията. Дори заглавието на романа помага за изграждане на напрежението, защото е като един краен срок, който не може да бъде забравен и който неумолимо наближава.
На второ място е второстепенната история – животът в Джоди.
Докато прави разследванията си, главният герой започва работа в малко градче, недалеч от Далас. Там се запознава с различни хора – колеги и преподаватели – между които е и красивата библиотекарка Сейди.
Тази част от историята е един сантиментален поглед на Кинг към дните, когато е бил млад, защото и той, като повечето хора, прехвърлили половин век, изпитва носталгия към миналото. От гледната точка на главния герой Кинг представя живота на хората в края на петдесетте и тяхната реакция на събитията от студената война.
22 ноември 1963 от Стивън КингТретата част е нещо като бонус за почитателите на Стивън Кинг.Реално това е първата ¼ от романа, но я поставям на трето място, защото не е преплетена с основната история по начина, по който са преплетени Далас и Джоди. Лично на мен това ми е любимата част и най-вече заради нея толкова високо оценявам романа.
Действието в първите 200 страници на книгата се развива в Дери, година след като зловещото същество от „То” е спряло да убива. Главният герой е отишъл там, за да предотврати едно жестоко убийство и да промени съдбата на един мъж. Докато е в града, той многократно усеща някакво зло, което сякаш се таи под Дери, а навсякъде около него хората разказват за побъркания убиец, който се преоблича като клоун.
И ако тези препратки ви се струват малки, то в една сцена героят се среща с Ричи и Бевърли и разговаря с тях за злото в града. Бевърли дори споменава Костенурката.
За да разберем по-добре какво е било за самия Кинг да се върне при тези свои герои, ето думите, с които тази кратка среща приключва:
„За пръв път, откакто превалих възвишението на шосе 7 и видях Дери, скупчен на западния бряг на Кендъскег, се почувствах щастлив. Исках да запазя това чувство по-дълго, затова се отдалечих, като си повтарях: Не поглеждай назад, никога не поглеждай назад.” Колко пъти хората си го повтарят, след като са преживели нещо много приятно (или неприятно)? Често, предполагам. И обикновено не се вслушват в съвета. Човек е устроен така, че винаги да поглежда назад – затова имаме въртяща се става на врата.”

И така, след като за пореден път се разходих из улиците на Дери, научих доста факти за американската история и бях трогнат от една (неслучила се) романтична история, останах изключително доволен от „22 ноември 1963”.
Книгата успя да ме накара да потръпна по онзи начин, типичен за класическия Кинг, и в същото време вдъхва усещане за елегантност и майсторство, които са по-типични за автора в късния му период.
Има си и значителна доза мистерия, а на верните фенове няма да им се наложи да си блъскат главите много, за да свържат романа с Тъмната Кула – ключовия роман за разбирането на вселената на Кинг.

Книгата е дебеличка (типично за Кинг) и скъпа (типично за Плеяда), но си заслужава и парите и времето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)