събота, 28 септември 2013 г.

Джойленд - влез, ако ти стиска

Добро утро!!!

Преди малко прочетох "Джойленд" - най-новата книга на Стивън Кинг, публикувана в България. Позабавих се, защото трябваше да ходя на работа, а и имах някои лични проблеми, но книгата може да се прочете без проблем за ден или два. Не се оставяйте привиднияt обем да ви заблуди, книгата е много кратка  и то не само по стандартите на Кинг.

Трудно ми е да определя жанра, в книгата има от всичко по малко - крими, романтика, хорър и драма. Комбинацията се е получила изненадващо добре, но предполагам, че твърдите почитатели на който и да е от тези жанрове ще останат разочаровани.

Като криминална история книгата не се представя добре. Разследването е 2 странички в началото, 5 по средата и 3 накрая. Аз поне не можах да позная кой е убиецът, но и разкритието не беше кой знае колко хитро замислено. Беше нещо като "Аха, убиецът има два крака, значи е Еди Койси". Това няма да изненада верните фенове на Кинг,  които знаят, че той не е от авторите, които дълго планират историята, преди да започнат. Неговата сила е да се вслушва в интуицията си и накрая сам себе си да изненадва.

Без съмнение обаче, Стивън Кинг успя да ме трогне (надявам се не само мен) с историята за умиращото момче Майк и самотната му майка, която е загърбила всичките си планове и мечти, за да се грижи за недоразвитото си дете. Ако трябва да посоча кое най-много ми е харесало в книгата, то ще е точно тази част от историята.

Хорър елементът в "Джойленд", колкото и да е незначителен, е едно прекрасно допълнение към историята и напомняне с кого всъщност си имаме работа. Стивън Кинг знае как да накара читателите си да настръхнат. Но ако очаквате да се страхувате истински, по-добре не се захващайте с тази книга.

В един коментар, който четох наскоро, сравняваха "Джойленд" с "Романът на Лизи". Това е много неправилно.
"Романът на Лизи", поне по мое мнение, е най-великото произведение на Кинг след "Тъмната Кула" и трудно може да бъде сравнявано с книжле от 350 страници, написано помежду другото, докато чакаме "Doctor Sleep".
"Джойленд" има някои прекалено очевидни недостатъци, като например безкрайното повторение на "по-късно се случи ТОВА и ТОВА, но ще стигнем до там" и изречения от сорта на "Аз и казах какво трябва да направи", "Тя ми зададе въпрос", "Той ми разказа историята"... след които следва пауза (отбелязана със сърчице!!!) и чак по-нататък става ясно какво е поръчано, попитано или разказано. Разбира се знам, че това си е похват на Стивън Кинг, който допълнително подсилва напрежението, но колкото и да го обичам, в тази книга ми идва малко повече, след като е през една страница.
Финалът също е предвидим и банален, а отгоре на всичко и развръзката е претупана (е, не като в "Под купола", но почти).

Ако трябва да сравня "Джойленд" с някоя друга книга на Стивън Кинг, бих посочил "Сърца в Атлантида", защото има бегла прилика в атмосферата. И двете разказват за младежи, които се сблъскват с най-важния факт от реалността - всички умират, всичко се променя и светът, в който човек се намира в залеза на живота си, няма нищо общо с онзи от младостта му.

Дали ми хареса "Джойленд"? Ами разбира се, Стивън Кинг никога не ме е разочаровал, но дори той не може всеки път да надминава себе си. Ако трябва да съм честен, този роман е вероятно най-слабата книга на Кинг от "Клетка" насам. Това обаче не е кой знае колко шокиращо, като се има предвид, че в последните години той написа едни от най-качествените си произведения, сред които гениалните "Романът на Лизи" и "Зъл мрак, угаснали звезди".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)