понеделник, 5 август 2013 г.

"Сянката" от Сибин Майналовски

Добро утро!!!

Преди около два месеца прочетох "Сянката", дебютният сборник на Сибин Майналовски - един много обещаващ млад български писател, който не се страхува да прескача от жанр на жанр и да разбива задръжките. Но тъй като не обичам да гледам само от една страна на нещата, потърсих и мнението на Радина, с която имаме съвсем различен вкус за литература (с изключение на "Хари Потър", разбира се - иначе щях ли да общувам с нея?). В този случай Радина се оказа по-критична от мен, най-вече заради изявеното женомразство, което лъха от почти всеки разказ - до една жените са представени като злобни разгонени кучки, които само се чудят как да употребят , унижат и вгорчат живота на мъжете. Сибин трябва да разбере, че има истини, които не е добре да бъдат публично обявявани, когато засягат пола, расата, етноса или религията на голяма група хора. Приема се за проява на лош вкус.

Общо мнение
Сибин Майналовски се доказва като смел автор, позволяващ си да нарушава някои табута, да шокира читателите и откровено да се подиграва на някои жанрови характеристики и тенденции в литературата. Разказите му са кратки, но интригуващи и почти винаги с обрат накрая. В начина му на писане ясно усетих въздействието на Рей Бредбъри и Стивън Кинг.
За съжаление, стилът му е недообработен - на места има излишни неща, които развалят цялостното звучене на произведението, а на други има недоразвити идеи. Малкият обем на разказите помага за бързото им четене и читателят не губи търпение и интерес, но и никога не може да навлезе напълно в историята, нито да съчувства на героите, които са непълни, често шаблонни и почти винаги без подходяща мотивация.
Разказите на Сибин са изпълнени с интересни, но не винаги подходящи сравнения: "Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам, като току що изнасилена девойка, а насилникът му (слънцето) щеше да се хили пошло над него, закопчавайки огнения си дюкян."; "...мръсотията, полепнала по козината му като перманентен грим върху лицето на генуезка проститутка."; "...ароматът го блъсна в слепоочията като прекалено груба милувка на неопитна седмокласничка." и други.
Изключително дразнещо е,че почти всички истории се развиват в САЩ, а героите носят имена като Джонатан, Сюзън, Роджърс, Ричард и т.н. Това при родните писатели често пъти показва, че не са излезли от шаблоните на преводната литература и не могат да възприемат (и съответно да пресъздават) заобикалящата ги действителност, а това от своя страна означава, че само предъвкват познатите си сюжети, вместо да започнат да творят истински. Това съм го казвал и на Бранимир Събев, когото много уважавам - с развитието си като писател той заряза Дейл Мортимър от Луизиана, който си купува мотор и започна да пише за Иво, който чака автобуса от село Лозица.

Приятно впечатление ми направи това, че авторът има свой почерк и четейки нещата му човек сякаш се запознава с него. От историите му, освен явната ненавист към всичко без пишка, става ясно, че Сибин обича котки, книги и пийване. Чувството, което това създава, е като да си бъбриш с полузабравен приятел.

Сега ще кажа дума-две за разказите, които най-много ни харесаха:
"Сянката" - макар и не особено оригинална, историята притежава някакъв мрачен чар и зловеща привлекателност.
"Искам вкъщи" - по-банален е от предишния, но финалът си заслужава.
"Телефонът на Краля" - тук вече бях впечатлен от идеята. Стивън Кинг е обгърнат от такава мистична слава, че хората потръпват само като чуят името му. На кого ли можеш да се обадиш със неговия GSM? А какви ще са последствията от използването му? Чудя се само дали Сибин знае, че Кинг няма мобилен телефон? Сигурно, ако е чел "Клетка".
"Третият закон на Толкин" - за всички, които се дразнят на общоприетите шаблони във фентъзито.
"Symphoniae mortuorum" - Вторият ми най-любим разказ от книгата на Сибин. Мрачен, красив и забранен. Точно като смъртта.
"Градът" -най-любимият ми разказ от сборника. С малко съкращения и ще се получи нещо наистина зашеметяващо. Дори да не четете нищо друго на Сибин, горещо ви го препоръчвам.

А сега, понеже не може да не се "заям", ще разпределя разказите по категории:
1. Търся любов. ама няма...
"Сянката"; "Искам вкъщи"; "Някой друг да не ми харесва котето"; "10 мг внимание"
2. Жените са коври, да мрат
"Обичай ближния си"; "Спокойствие " инкорпорейтид"; "Лабиринтът на възмездието" "Котенцето"; "Мракът и дъщеря ми"
3. Фантастика - защото космосът е идеален за метафори
"Симбиоза"; "Цветето от Антарес"
4. От малко хумор не боли
"Джонатан и звездите"; "Третият закон на Толкин"; "Роботът комарджия"
5. Аз не пиша, аз творя
"Имаш ли огънче?"; "Symphoniae mortuorum"; "Градът"; "Ъгълът"
6. Талантът остава недооценен...
"Купете си фантазия"; "Неверие"; "Стани герой!"
7. Други
 "Телефонът на Краля"; "Накъде?'; "Клуб 13"

Малко ме е срам, че изписах толкова критики, че и малко подигравки, но пък това, че не излъгах за мнението си до тук, ми дава правото чистосърдечно да заявя, че Сибин Майналовски има голям потенциал да стане известен писател и с нетърпение ще чакам следващите му книги, за да следя развитието му. :)
Препоръчвам я на всички, които вярват, че българската литература има бъдеще.

1 коментар:

  1. запали ме
    благодаря
    може пък и да изкоментирам в последствие ;)

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)