сряда, 10 юли 2013 г.

Каквото имате на Стивън Кинг на български, имам го и аз

Добро утро!!!

Спомняте ли си как миналата седмица съобщих, че най-после, след толкова години търсене, най-после имам всички книги на Стивън Кинг, а малко след това поръчах всички да забравят за по-старото съобщение? Е, забравете второто и си припомнете това - сега вече имам всички!



И както обещах, ето съкратена история на колекцията ми - в пълната се предвиждаше подробно описание на откриването на всеки един от 142-та тома (все още нямам новото издание на "Град Отчаяние", но това не ме притеснява, следващия месец ще е при мен.
Сега само някои от по-важните:




Малко след като съм се бил родил, майка ми случайно е попаднала на току-що издадена книга от непознат автор - "Мъртвата зона". Понеже е имала пари е решила да си я купи и след като я е прочела за нула време си е поставила за цел да запомни името Стивън Кинг и да открие всичко, което е писал.

Следващите 5 години минават в здраво четене на Кинг и купуване на всяка негова книга. За съжаление, по-възможно най-глупавите причини, майка ми се отказва от четенето на тези книги и така, когато нейната колекция преминава в мои ръце, е съставена само от 25 книги.

Една от нераздадените книги е сборникът с кратки разкази "Понякога те се завръщат" със зловещи илюстрации от Петър Станимиров. Още откакто се помня, тези картинки ме изпълват с ужас, но и мощно привличат интереса ми върху себе си.
Майка ми, убедена, че ако започна да чета Стивън Кинг ще се побъркам, ми забранява, но аз не се вслушвам и тайно започвам да чета разказите, треперейки от страх посред бял ден, докато тя е на работа.
Първите си разкази от "Понякога те се завръщат" прочетох през лятото на 1999.

Само разказите не ми стигат, затова през лятото на 2001 прочетох и първия си роман - Сейлъмс лот. Макар и една от най-леките книги на Кинг, аз бях впечатлен и запленен от атмосферата, героите и стила на автора. Веднага усетих, че романите не са толкова плашещи, колкото кратките разкази, но са далеч по-интересни.

И така, вече бях запален по Стивън Кинг, но още не се чувствах фен. Това стана година или две по-късно, когато прочетох огромния роман "То". Никога до този момент не бях хващал толкова интересна, страшна, красива и гнусна книга. беше ми безкрайно интересно как всичко това може да бъде така добре комбинирано в една единствена книга.
От момента в който затворих втория том и поплаках малко, че ми се налага да се разделя с героите, вече обичах Стивън Кинг и му бях верен до гроб.

За абсолютния шедьовър "Тъмната Кула" научих  доста късно - едва през 2005 година. Последната книга от поредицата прочетох на 19 март 2007.
Тази книга превърна любовта ми към Кинг в нещо далеч по-могъщо - в преклонение и страхопочитание. Защото в мига, когато прочетох "финала" на тази всъщност безкрайна история, осъзнах, че Ка наистина е колело и на мен винаги ми е било предопределено да съм фен на Кинг.

Късно през 2007 си купих новите издания на "Очите на дракона" и "Сейлъмс лот", тъй като са две от любимите ми книги и харесах новите корици. По-късно майка ми ми подари новото издание и на "То". Така и така тези ми се повтарят, казах си тогава. Защо да не събера всички?
Така започнах да издирвам не просто всички заглавия, но и всички издания на книгите на Кинг в България.

През октомври 2008 си купих и прочетох последната книга на Кинг, която не бях чел и от която нямах нито едно издание - "Цикъл на върколака". От този момент вече си купувах и четях всяка нова книга веднага, след като я пуснат на български.

Купувах си всички книги, без значение колко е малка разликата между изданията.

На 28 юни 2013 намерих и си купих последната книга от дългия списък, който бях съставил през 2007-ма година и на няколко пъти допълвах. Второто издание на "Гробище за домашни любимци" е книгата, която издирвах най-дълго - почти 6 години.

След като се сдобих с гробището, побързах да се похваля във форума на Стивън Кинг, че имам всичко, но администраторът, известен познавач на хоръра и специално Стивън Кинг, откри две липси в колекцията ми. За щастие, с помощта на съфорумци, за по-малко от седмица, поправих тези грешки.

Сега съм си поставил трудната цел да събера всички книги на Стивън Кинг на английски (заглавията, не всички издания). За сега съм ги събрал на 18%, но ще продължавам. Доказах, че имам воля. :)
Друга, по-амбициозна идея, е да събера всички сборници и списания, в които има поне един разказ на Кинг. Тази задачка ще ме поизпоти, но щом намерих "Гробиште за думашни любимци", "Цикъл на върколака", "Момичето, което обичаше Том Гордън" и всички издания на "Мъртвата зона", какво ли може да ми се опре?

5 коментара:

  1. Уникално! И сега едно въпросче- коя, според теб, е най-добрата книга на Кинг?

    ОтговорИзтриване
  2. След "Тъмната кула" най-много харесвам "Романът на Лизи", "Сърца в Атлантида", "То" и "Дългата разходка".
    Но като цяло всички са страхотни!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, поздравления на автора на сайта за усърдието, проявено при събирането на томовете, тъй като според мен това си е една уникална колекция и надали са много хората в страната, които биха могли да се похвалят с подобно постижение. Аз бих искал да попитам за вашето мнение за романа ,,Пътна мрежа'', тъй като това бе първият роман на Стивън Кинг, който прочетох, и който всъщност отключи интереса ми към този автор. Как оценявате това произведение на великия майстор на ужаса ?

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)