петък, 21 юни 2013 г.

С Дочко пак НЕ СМЕ приятели

Добро утро, имам тъжна новина.

Поредният период на доки-Мишова дружба свърши снощи, приблизително в 21 часа, 12 минути, 32 секунди и 48 стотни. Самият Донетиан Пенчев, известен още като Жалкуч, дойде да ми го каже лично, очерняйки приятната ми вечер с Радина.

Доки, известен още като Деби Л, започна да проявява негативно, дори на моменти агресивно поведение спрямо мен още в началото на Март (два месеца, след като пак бяхме станали приятели) след като аз коментирах проекта за онлайн сериал, в който Дочко, по свои собствени думи, е "звездата".

Пенчев, известен още като Кур, отхвърли всичките ми предложения да се видим и да се помирим, измисляйки едно и също оправдание всеки път или нападайки ме безжалостно, засягайки най-болзнените за мен теми, като например смъртта на котарака ми, болестта на майка ми, проблемите ми с Радина, тежката ми финансова ситуация, лошото ми зрение, липсата на приятели, злоупотребата ми с наркотици и психичните ми проблеми.

Към средата на този месец Доки, известен още като единственият човек, поискал ръката на ръката си, прояви признаци на помиряване, след като един ден се срещнахме случайно в метрото, затова аз възобнових поканите си към него да се срещнем. Започвайки от неделя, всеки ден Донетиан, известен още като човекът, уговорил момиче за среща и неотишъл, понеже се срамувал, че е горещо и ще се поти, ме лъжеше, че ще дойде, но така и не го направи до четвъртък, когато пресрещна мен и Радина на излизане от киното и с много ръкомахане и мълчане, успя да каже две думи: "това беше..."

Запитан от Радина защо е трябвало да идва чак до киното, за да ми го каже, той заяви, отново след няколко неловко дълги паузи, че искал да покаже, как и на живо може да е толкова нахакан, колкото и по интернет. След това протегна треперещата си (лява) ръка към мен и попита: "Разбрахме ли се?"
Казах да, ръкостиснах го и доки се заклатушка към изхода.

Аз не бях толкова изненадан, колкото Радина. Тя остана безкрайно възмутена от поведението на Доки, известен още като човекът, който не събува чорапите си, а ги обелва от кожата си веднъж годишно, а, всички, които познават Радина ще потвърдят, тя не е човек, който се ядосва лесно на някого и винаги е склонна да прости. Не и сега.
Коментарът ѝ беше следният: "Тоя Доки не е наред. Наистина си го представям как ще умре сам, прегърнал скелета на майка си.*"
Щом Радина реагира така, представете си за какво става въпрос!

Още за приключенията и живота на Доки може да научите разказани от самия него, или преразказани от мен в кратките истории "Дони, светът скърби за теб" и "Дони, всички те обичат"

*Наклонената част е добавена от мен, останалото е дословен цитат

1 коментар:

  1. Нещото, което е мегагнусно и долно - да те засяга на такива теми.
    Нещото, което ме разсмя в махмурлийската съботна утрин - "Доки, известен още като единственият човек, поискал ръката на ръката си" :-D
    Нещото, което ми хареса - коментара на Ради в края. Усещам, че едни хубави хора са чели един хубав сборник с хорър-разкази от друг хубав човек ;-)

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)