четвъртък, 6 юни 2013 г.

Къде си, Мики Маус и какви са тези пишки

Добро утро!!!

Вероятно най-първата форма на литература, която съм започнал да чета, са комиксите за Мики Маус и забавни книжки, които публикуваха (и още публикуват) издателство Егмонт. Изглежда обаче доста са се променили нещата от времето, когато аз бях малък...

Вчера с Радина бяхме в книжарницата, която е в мола, и разбира се отидохме да огледаме "Хари Потър". Това ми е нещо като традиция - вляза ли в книжарница първо проверявам има ли "Хари Потър" и чак тогава си купувам за каквото съм дошъл.
Та в тази книжарница "Хари Потър" и всички книги на Егмонт са сложени в детския раздел. И на рафта между книжките за Пърси Джаксън и здрачовете се мъдреха двете книжлета на американския писател Джон Грийн, който се прочу след като изпя една песен за "Хари Потър" и после с години си я пееше само нея.
Аз съм чел "Вината в нашите звезди" и не останах много очарован  - ревю на книгата може да прочетете в сайта на Други светове. Реших обаче да хвърля едно око (буквално един поглед) на новоиздадената книга "Къде си, Аляска", най-вече за да видя дали ще попадна на някоя от Джон Грийновските мъдрости, които буквално се мъдреха на всяка страница от "Вината в нашите звезди", до една създадени по формулата: отрицание на популярно твърдение * (необоснован аргумент + нелогична метафора) = чудесен Facebook статус за попораснали здрачанки
Отворих на произволна страница и за моя изненада вместо на мъдра мисъл, попаднах на разговор между двама души, очевидно гледащи порно. В продължение на 10 реда - толкова четох, преди Радина да изтръгне книгата от ръцете ми, за да се убеди, че не си измислям - двамата се говореха за пениси, за пози и как конкретната поза, която наблюдават, не била удобна за целувки.

Дали пък да не прочета тази книга? Мисля, че ще мога да напиша страхотен коментар за нея. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)