петък, 31 май 2013 г.

Затвор за Други светове!

Добро утро!!!

 Когато разбера, че някой е прочел нещо, което аз съм писал, няма как да не се похваля в блога си, разбира се, особено ако има интересна реакция. А в този случай определено имаше - става въпрос за много кратко ревю в сайта на клуб "Други светове" на книга, която по онова време предстои да излезе. В статията съм коментирал (не много положително) кратката информация за сюжета, предоставена от издателите, както и дългото и скучно заглавие - "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза"*
  
Явно Димо Райков, авторът на книгата, е попаднал на коментара и много се е ядосал. От някъде е изнамерил фейсбука на администратора на сайта и му е изпратил следното гневно съобщение:
"Тъй като смятам да заведа граждански иск срещу Вас, моля да ми предоставите съответните данни - трите имена, адрес. Хора като Вас заслужават само по този начин човек да търси възмездие. Ако не ми отговорите, ще търся други законови начини да намеря Вашите координати. Но клеветниците трябва да си получат своето."

На което Иво, в типичния си пренебрежително официален стил е отговорил:
"Господин Райков, сайтът ни събира новини и мнения, свързани с литература, които се публикуват анонимно от нашите потребители. Тези мнения могат да са както положителни, така и отрицателни и са въпрос на лична гледна точка – тоест са изцяло субективни. Като писател това само може да Ви е от полза – така към Вашата книга се привлича интерес и можете да разберете какво мислят хората за нея.
Чувствайте се свободен да предприемете каквито да било мерки; лично аз не виждам нищо нередно в публикувания текст.
Поздрави."


Очевидно не това е била реакцията, която Райков е очаквал, защото отговорът му е огромно съобщение**, в което обвинява  Иво, че е "толкова духовно остарял, толкова циничен и нагъл."
Не знам дали Иво е "духовно стар", но сами си направете извода кой е по-зрял.
Димо Райков продължава: "Аз съм в българската литература, за добро или лошо, вече толкова години, на колкото сте вие като възраст. И никога не съм срещал такава наглост към себе си от страна дори и на най-големите си врагове."
Ужас, попаднахме сред най-големите врагове на един от титаните на родната литература!
Райков не прощава и на майката на Иво: "Чудя се и не мога да проумея - кой, как и защо ви е родил такива, кой ви е възпитал така да наранявате достойнството на другия."
Следват 10 изречения (преброих ги и не преувеличавам - прочетете сами съобщението) в които авторът се възмущава, че коментираме книга, която не сме чели и изважда редица доказателства, че няма как да сме я прочели преди публикуването на статията (което е ясно, защото от самата статия става ясно, че говоря за предстояща книга).
Разбира се, самочувствието на Райков не е без основание: "Направете си труда и вижте какви отзиви има вече цяла година след излизането на романа ми.
И ще ви хване срам. Всъщност аз се съмнявам, че хора като вас имат подобно усещане.
Не само няма нито един отрицателен отзив, но има такива проникновени и силни рецензии на литературни критици и писатели, на които вие не можете и калъфките на куфарите да им носите."

После цитира един коментар от "десетки, стотици читатели": "Димо, поздрави за романа. Изключително силен! Могъщ! Той е метафора на живота в България!" и допълва Райков: "И колко още... Но не за това сега ми е думата." Ами за какво тогава, Господин Райков?
"А за морала на такива като вас - нима така мислите да влизате в живота? Нима по този начин, "анонимно" и нагло мислите да съществувате?
Вашият пошъл текст е единствен по същността си не само за този мой роман, но и за всичките ми книги."

Ами много ясно, кой луд ще вземе да пише негативен коментар, като само за два реда текст бяхме подложени на толкова нападки и обиди - главно Иво, който стана жертва на Райковия гняв, но също и аз, като автор на текста, а и всички останали членове на клуба.
На финала Димо Райков отново се хваща за майката на Иво: "Бих искал да видя тази, която ви е родила. Бих искал да я попитам дали тя и как ви е възпитавала, та днес да имате такъм циничен поглед в живота."
Не знам за майката на Иво, но моята с радост би се срещнала с него, за да му каже лично как ме е  възпитавала и защо не е успяла да изкорени тази тъй вредна черта на характера ми - личното ми мнение.

В дългото си съобщение Райков казва също: "Трябва ли да ви обяснявам, че от елементарно уважение към себе си вие би трябвало поне да напишете текст, който да е поне мъничко по-обемен, да обосновете циничната си позиция спрямо една книга. И то, пак повтарям, от уважение поне към себе си..."
И понеже аз се уважавам, тържествено обещавам, че до края на годината ще си намеря и ще прочета  "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза", след което ще напиша много по-обемен текст. Надявам се тогава господин Димо Райков да е доволен.

Ето някои (не мои) коментари по темата:
Бранимир: то, ако за негативни ревюта на книги се лежеше в затвора, досега всичките книжни блогъри да сме зад решетките начело с Христо Блажев
Изабела: Само един съвет от мен, тъй като се занимавам с журналистика. Не давайте никакви лични данни, като администратори на сайта имате право да не разкривате и данните на потребителите, освен по изрично разпореждане от прокуратурата, което да е достатъчно обосновано.
Поли: Чутовна кореспонденция! Направо не вярвах, че днес нещо може да ме разсмее, но Димчо успя! Ако така забавно си пише и книгите, ще си ги купя - всичките! Сериозно, аз искам още от него!
Ваня: На мен ми е ужасно грозно как леко този човек започна да те обижда, че дори и майка ти, за 1 изречение написано във форум 
Ел: Този иска да съди, защото има написани 2 реда за неговата книга в някаквъ форум, 'начии ако леля Стефка*** ни подхване, ще лежим до живот!!

*Даже на мен ми се струва, че аз съм си измислил това заглавие, за да се подигравам, но не - книгата наистина се казва така... 
**Може да намерите целия отговор във фейсбук групата на клуба.
***Стефани Майър

6 коментара:

  1. Г-н Кръстев, сега вече разбрах кой е написал редовете-пасквил за книга, която изобщо не сте прочели, както и сами си признавате. Тоест, към Вас е вече молбата ми да ми предоставите трите си имена и адреса. Моят граждански иск ще бъде, според моя адвокат, за клевета, тъй като Вие ме обвинявате в плагиатство. И тъй като в момента живея в една нормална страна, където подобни неща не се подминават, настоявам да бъдете коректен.
    Димо Райков

    ОтговорИзтриване
  2. Господин Райков, осъзнавам колко дълбока душевна рана е нанесла моята жестока критика към Вас, но първото нещо, което всеки трябва да научи за общуването в Интернет, е никога да не дава личните си данни на непознат. Аз няма как да знам дали лицето, представящо се с Вашето име, наистина е писателят Димо Райков или е някой мой зложелател, или (по-вероятно) някой Ваш зложелател, целящ да ви злепостави, хвърляйки безсмислени заплахи и обвинения и правейки Ви за смях пред всички трима души, които четат блога ми (майка ми, Радина и лелката, която по погрешка попадна тук, търсейки рецепта за таратор).

    Аз нямам адвокат (даже личен лекар нямам), затова не мога да потърся правен съвет по този така сериозен въпрос, но Вие, доколкото разбрах, имате и съм убеден, че има някакъв начин да получите каквато информация Ви необходима и без да я разпространявам в Интернет.

    Тъй като, очевидно за разлика от мен, живеете в една нормална страна, сигурен съм, че разбирате колко е важно човек да пази както доброто си име, така и личните си данни.

    С пожелание за много здраве,

    Михаил Костов

    ОтговорИзтриване
  3. God bless France и българите, които са там!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Учудващо е как толкова четен писател може да се взима толкова насериозно. Но какво друго да очаквам от човек написал книга с подобно заглавие? Уверявам господин Райков, че нямам никакво намерение да чета книгата му - нито тази, нито която и да е било друга, и затова никакъв коментар или рецензия не могат да ми повлияят в това отношение, но е просто жалко и смехотворно човек който живее в прекрасна и нормална държава да заплашва със съд изразяването на нечие чуждо лично мнение, което не е просто гражданско, а човешко право.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)