четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Доки разказва за първата си среща (оригинал!)

Добро утро!!!
Много е грубо от моя страна да споделям само своите разкази, затова реших да споделя веднъж и нещо, писано от друг. В случая става въпрос за моя добър и най-единствен приятел Доки, който няма нищо общо с героя от разказите ми "Дони, светът скърби за теб!" и "Дони, всички те обичат!", но беше леко вдъхновение за героя от разказа "Logout".

Дони е рекордьор сред женкарите (държи рекорда за най-много отрязвания - рязали са го повече момичета, отколкото е канил на среща), но този разказ съвсем точно описва един от случаите, в които някой се съгласява да излезе с него. Аз знаех историята много отдавна, защото през сълзи ми бе разказана от самия него, но не я споделих (колкото и да ми се искаше) защото реших, че Доки може да се засегне.
Оказа се, че Доки не взема случилото се толкова насeриозно (макар че тогава едва успях да измъкна дулото на пистолета (който в последствие се оказа газов) от устата му)  и сам е описал и споделил преживяванията си във Фейсбук.
Публикувам разказа на Доки без никаква редакция и съвсем без позволение. Четете, преди да е изпратил адвокатите си срещу мен:

Първата среща на Донетиан Пенчев
от Донетиан Пенчев

Обилно количество пот се стичаше по всички краища на перфектно изгладената му риза, а тялото му танцуваше в ритъма на страха и очакването. Това щеше да е първата му среща с момиче. Или петата. Или шестата. Не помнеше, но мислеше, че точно тази, независимо от броя на всичките му срещи, щеше да е първата най-успешна. Момичето го харесваше – беше се засмяла на няколко от шегите му, когато се запознаха, а след това в популярна социална мрежа му беше отговорила на поканата за приятелство. Това му даде нужното самоуверие и той я заля с всякакви свои оригинални и забавни съобщения. И когато започна да се замисля, дали не беше все пак малко прекалено това, което правеше, тя му отговори и му даде час и дата, както и място на срещата им.
  Той се изтупа за случая, доколкото му позволяваха ограничения вкус и портфейл. Сложи си малко „eau de toilette”, който беше от популярна мъжка марка, та се надяваше да й направи още по-силно впечатление на независим и забележителен представител от мъжкия пол. Изми си зъбите няколко пъти, докато не започнаха да му кървят венците. За щастие нямаше достатъчно коса, която да мъчи за атрактивна прическа, имаше обаче някаква примитивна форма на брада – отдели около половин час, за да я преправи до изумителния й потенциал (който тя притежаваше според него), накрая се отказа и я махна цялата (каза си за успокоение, че модата била момчетата да бъдат гладко избръснати). Прекара и още към час пред огледалото, пробвайки най-различни пози и забавни реплики. Тръгна доста въодушевен.
Мислеше да й вземе някакви цветя, но смяташе, че цветята са остаряла мода в свалките, пък и къде щяха да стоят през цялата им среща? Често такива неща се слагаха в някакви вази от служителите в ресторанта, в който двойката се срещаше, а пък тази двойка не отиваше в ресторант. Те отиваха в сладкарница, което на тяхната възраст не беше въобще стандартно. Щяха да се смеят доста на това, сигурен беше, иначе за какво й беше да го кани на такова място и то за среща? Свиркайки си „Stayin Alive”, подмина и магазина, от който мислеше да й купи някакъв старовремски часовник на верижка - такъв, който си мечтаеше да подари на момичето, в което се влюби, а тя бе най-близото му до влюбване – все пак му отговори.
  Времето беше особено приятно, даже не беше толкова горещо, както бяха дните досега, и подухваше свеж ветрец. Пак, че всичко в него буквално се топеше и той трябваше през няколко минути да бърше потта от лицето си, като душ гелът му пареше очите и той едвам виждаше. На няколко пъти се препъна, блъсна се в някакви хора, забил поглед в тротоара пред него, както обикновено, и кола щеше да го сгази, защото беше преминал на червено от страха си, че закъснява. Пристигна почти на време. Тя не. Той не знаеше защо тя закъснява, но подозираше, че бе свързано с факта как момичетата толкова много обичаха да се гласят прекалено дълго време преди срещи. „Ех, тези момичета!” подсмихна се той – за него още от първия път, когато се влюби в момиче, до този момент му беше непонятно за „момичетата и жените” и ги разглеждаше като прекалено сложна наука като математиката, например, която ненавиждаше. То и момичетата не ги харесваше толкова – беше се опитвал да завързва приятелства с някои от по-привлекателните момичета в класа му, обаче накрая само го покани едно от „другите” момичета, както той ги наричаше, като момчето въобще забрави за срещата им (а и тя само се съгласи, след като се изпуснах пред нейната приятелка (която той се опитваше първоначално да покани), че ще платя бургерите на евентуалната ни среща, оправда се след това той). Те също не го харесваха – намираха го за странен, отчужден от всички и смотан, както и малко намирисващ, като той обаче си мислеше, че просто не беше толкова красив и внушителен, както другите момчета в класа му. „Само външността гледат!”, ядосваше се момчето всеки път, когато подминеше някое момиче по коридорите и тя отместеше погледа си към нещо различно от „него”.
  „Тя” беше различна. Тя не си отмести погледа, когато я заговори, нито пък го отряза, след като, без да му е казала името си, той я намери в социалната мрежа, нито пък го блокира след дългите любовни обяснения. Тя даже сама определи място и дата на срещата им. И ето я – идваше, забила поглед в тротоара пред нея, както правеше и той на идване. Това го накара да се усмихне. „Трябваше да купя часовника!” помисли си дори.
  Размениха си усмихнати погледи, но той не можа да не забележи, че нещо я мъчеше. Искаше му се да я пита за причината на нейната обезпокоеност, обаче се замисли, че беше по-добре той да й оправи настроението. Събра сили и каза:
- Трябва да спрем да се срещаме така!
 Момичето го погледна изненадано.
- Как? - попита тя.
  „Това го знаеш, хайде! По дяволите!” – беше забравил какво следва след тази реплика.
- Как ли? Как... всъщност.. Както и да е! Хах! Значи това е сладкарницата? Доста е... приятна! – излъга, защото знаеше, че ако каже, колко затънтена, неприветлива и стара изглеждаше сладкарницата, тя (момичето) нямаше да го приеме добре. Това беше още едно нещо, което мразеше в момичетата – никога не можеше да бъде откровен с тях.
- Така ли? Аз пък я мисля за доста затънтена, неприветлива и стара отвън! Вътре обаче е доста уютна и приятна.
  И наистина сладкарницата отвътре изглеждаше доста уютна и приятна. Замисли се, дали да не й го каже, но веднага изпъди тази мисъл – това щеше да покаже, че едва ли не е мека китка. Седнаха близо до един от прозорците и сведоха глави към менютата пред тях. Няколко минути той отмислеше какво да й вземе. Накрая реши да й остави опцията сама да реши и след това да й го плати, като така щеше да покаже, че при евентуално съжителство с нея той щеше да е „свестен” и да й дава свобода.
  Дойде очарователна женица и им се усмихна (по-скоро се усмихна на момичето, докато се опитваще да игнорира момчето, което беше взел една от кърпичките си и в безпощадна битка я прокарваше през цялото си лице), като попита какво ще желаят. Той се колебаеше между Кока-Кола и натурален сок, като си мислеше, че ако щяха да останат за по-дълго, на него щеше да му се наложи да плати за евентуални други напитки. Накрая си каза, че ще свършат бързичко, понеже той беше убеден, че ще я спечели за отрицателно време и даже си представяше как тя го кани у тях. Накрая реши да си поръча бира, но при погледа й смени поръчката си на първоначалните си 2 варианта: Кока-Кола и натурален сок. Усетил се, че може би няма да може да плати за двете, добави след „натурален сок” „за нея”. Тя го изгледа под вежди, но не направи нищо – и без това срещата щеше да е за няколко минути, колкото да му обясни как не иска да се среща с него.
  За нея това й беше доста трудничко, въпреки че вече имаше опит – не обичаше по такъв начин да разваля отношенията си с другите хора и да ги наранява. Може би, защото беше толкова мила, затова толкова много момчета й налитаха и този пред нея, който си бъркаше притеснено в носа, не беше изключение. Въпреки че той си беше изключение. Не беше виждала по-нахален, груб и миришещ „ухажьор”. Усмихна се отново на поредната му тъпа „шегичка” и си помисли как приятелят й можеше да извърти тази скучна и безинтересна историйка, която се развиваше пред нея, до небесата и да я накара да плаче от смях. Как й липсваше – даже, докато другият не спираше да бълва някакви тъпи фрази, тя започна да му пише смс в колко часа след това щяха да се видят. "Другият" забеляза движенията й и си помисли колко много я забавлява, щом тя вече пишеше на някоя от приятелките си, за да й се похвали каква приятна компания е намерила, даже може би постваше в същата социална мрежа, в която се бяха запознали. Той извади скромното си апаратче и влезе веднага в мрежата – знаеше, че ще му струва скъпо (буквално), но за него това нямаше значение – досега никое момиче не беше го споменавала с добро, може би само когато в някой от гимназиалните му години една го прегърна и му каза колко е як, след като той се съгласи да си тръгне и да остави компанията й на мира.
  Връзката беше ужасна, поне така си мислеше момчето, затова остави телефона и се усмихна на момичето пред себе си. Не беше толкова красивичка, като другите, които беше канил, ала човек можеше да се хване за нещо. Стояха още няколко минути в пълна тишина. Накрая тя се осмели да проговори:
- Виж...
- Мислех си... – не искаше да я оставя да говори – момичетата можеха да го откарат до заранта в брътвежи.
- Да?
- Утре има турнир по PES в Мола – можем да отидем да ме видиш как премазвам другите? – засмя се изкуствено, после се усети, че онова, което каза, въобще не беше забавно.
- PES?
- Дъа – Pro Evolution Soccer – не знаеш ли? А аз си мислех, че си умничка? – изсмя се пак, като се обърна към съседните маси, все едно искаше да покаже колко много малко знае момичето пред него.
- Оу, аз... аз имам други планове....
  Ето идваше и първата им свада – беше чел някъде, че след нея има доста необуздан „make-up” секс, затова веднага извика:
- Какво? ДРУГИ ПЛАНОВЕ? Защо?
- Аз... Защо викаш?
- Аз защо викам? ЗАЩОТО ИСКАМ ДА ВИКАМ? Ясно?
- Добре, добре, успокой се... Моля те... – тя погледна към жената, която им носеше напитките.
- О, първо ми казваш, че не можеш да дойдеш на едно от най-важните неща в живота ми – което не беше така – после ми казваш да не викам и сега да се успокоя? Е, млади госпожице, АЗ НЯМА ДА СЕ УСПОКОЯ, ЯСНО?
- Добре.. просто...
- Просто.. какво? Знаеш ли – доста започна да ми писва от това, че не говориш много, но само тъпанарщини изговаряш... – в кърпа му беше вързан секса, даже можеше да си представи как тя го грабва още на масата. Това, което не можеше да си представи, беше шамара, който се обви около потното му лице и го събори от стола му. Той се блъсна в жената, носеща им напитките, и съответно чашата с Кока-Кола падна от подноса върху главата му, като пред погледа му се появиха безброй много звездички.
- Ти, гнусно прасе такова! – момичето беше станало и го налагаше с каквото може. – Цял ден ти търпя, АЗ ти ги търпя, тъпанарщините, тъпа свиня...
- Спокойно, мила, спокойно... Остави го!
- Аааах, колко ми е писнало от тъпанари като теб, ама нали съм си добричка... Какво казваш, а? ГОВОРИ ПО-ВИСОКО!
- Милост... моля...
- А ти даде ли ми милост, копеле смотано? ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ПЪТИ ТРЯБВАШЕ ДА СИ КРИЯ ЧАТА ОТ ПРИЯТЕЛЯ МИ ЗАРАДИ ТЕБ, ГОВЕДО ШИБАНО! НА ТИ, НА! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ПЪТИ ТРЯБВАШЕ ДА СИ НАСИЛВАМ УСМИВКАТА НА ЛИЦЕТО МИ, А, ОТ ТВОИТЕ ТЪПИ И СМОТАНИ ШЕГИ! НА ТИ!
  Явно някой беше извикал полицията, защото в замъгления му поглед видя две синкави сенки, които дръпнаха момичето от него. Момчето стоя няколко минути на пода, като бавно започнаха да се стичат сълзи от лицето му.
- Айде, ставай! – груб женски глас се обади след известно време. – Айде, тъпанар безподобен!
  Той бавно се изправи, все още силно разтреперен и плачещ.
- Взимай тази кърпичка да замажеш малко положението и се махай! Не ми трябват такива като теб, айде, побързай, де!!
  Денят отвън отново беше станал непоносим горещ или просто той умираше от жега – което и от двете да беше, на него не му пукаше. По-посрамен, по-нещастен и по-разплакан не се беше чувствал от дълго време насам, мислеше си той, докато вървеше към вкъщи. „Тъпи, смахнати, полудели, .... „ започна да изброява всякакви епитети момчето. Вече беше решил със сигурност – не си струваше да се среща с момичета, щом дори и такова простовато момиче като нея го беше... Той естествено я остави да го..., ама пак, че го беше засрамила пред другите хора и пред полицаите. Все едно не можеше да се отбранява – можеше, я, но какво ли щяха да кажат другите хора, ако я беше подхванал? А той можеше да я подхване хубаво. О, да! Усмихна се пред сълзи – да, можеше да я подхване още как. Даже си помисли, че щеше да го направи някой път в тъмнината на нощта, когато нямаше кой да го съди – само той и тя. Да, и никой нямаше да му се меси, когато я...
   Един пикап го блъсна. Беше преминал на червено. Шофьорът много не му мисли и премина отново през момчето, като отпраши в неизвестна посока. Последното, което той видя, беше надвесено лице над неговото – лицето на същото момиче, което му се беше нахвърлила в сладкарницата. Тя беше видимо притеснена. „О, какъв секс ще падне!” каза си наум момчето, докато затваряше очите си, и умря.

(хи-хи, егати якия!)
Забележка: Финалната сцена с блъскането от кола не се е случило в деня на тази неприятна среща, а години по-рано. Заради травмите, мозъкът на Доки е бил заменен с парче карфиол и гуменка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)