сряда, 6 февруари 2013 г.

Тежък удар по самочувствието ми

Добро утро, вчера имах много гаден ден...

По принцип очаквах да е хубав ден, понеже вечерта трябваше да участвам в едно нещо, наречено "Писатели без книги"*, в което пишещи хора без публикувани книги четат произведенията на други такива.
Трябваше да се сетя обаче, че нещата няма да се подредят много хубаво, само по започването на деня - порязах се, докато се бръснех (буквално на най-първото движение със самобръсначката), загубих 20 лева, котката ми умря и почти не успях да намеря мястото, където щеше да се провежда срещата.

Е, намерих го, но след като си тръгнах се чувствах по-зле дори отколкото когато бях дошъл.
Първо, повечето от участниците в нещото очевидно се познаваха или си бяха довели публика. Аз бях с единствените двама души на тоя свят, които биха отишли някъде с мен - Радина (която няма избор, понеже ми е гадже) и Доки (който няма избор, понеже няма и приятели).
Доста тъжни и самотни ще чувствахме тримката там, а още по-гадното беше, че дори нямахме пари да си купим нещо.
Също така се оказа, че съм неподготвен - всеки трябвало да си принтира разказа, който ще чете, а аз не бях. Хубаво беше, че авторката си имаше копие и ми даде.

Второ, което е най-лошото, моят разказ "Кристина" изобщо не получи реакцията, която очаквах.
Разказът трябва да е смешен, но никой не се засмя на нито едно от предвидените места, а публиката си говореше и шумеше (но това беше през цялото време, така че не ме притеснява толкова).
Също така нямаше как да не забележа колко елементарен звучи изказът ми на фона на "мъдрото цунами", "имагинерните шкафове на паметта" и "двете капки, които се разбиват в рамката на живота"...

В крайна сметка прочетох разказа, който ми се беше паднал (смущаван от това неспирно говорене, което споменах по-горе) и с Доки и Радина почти на бегом си тръгнахме - трезви и засрамени. Добре, че не поканих повече хора да ме слушат.

Сега все още се чувствам много зле и вярата ми в собствените ми писателски способности е силно разклатена. :(

Животът е гаден.


*Радина всеки път изтъква колко тъжно звучи това - писатели, но без книги. Като онанист, но без ръце... :(

4 коментара:

  1. Един път изучавах реторика за един семестър- там ми казаха някои интересни техники за превличане на вниманието на публиката, която не те слуша. Бяха няколко- спомням си само една обаче. Ако са шумни, спираш да говориш и започваш да ги гледаш. Тогава те се усещат и спират да говорят. Ако пак почнат да говорят, го повтаряш 2-3 пъти докато им стане неудобно. Може и да ги скастриш по някое време ако прекаляват. Ако не спрат , просто ги зарязваш- не заслужават вниманието ти.и си тръгваш от подиума :)

    ОтговорИзтриване
  2. Човече, не те познавам, но ти съчувствам. Гадно е да имаш гаден ден и е още по-гадно той да завърши на място, където не се чувстваш на място. Ако другите се познават - запознай се и ти. Все пак с тези хора имате сходни интереси, никога не знаеш в чие лице ще намериш приятел :)
    Освен това всеки все някога прохожда и това никога не става изведнъж. Няма хора като твоята Кристина, които да могат всичко :) Затова вместо да се отчайваш, пиши повече. А като пишеш - давай творбите си на хора, които да ги четат и да ти дават искрено мнение за тях, искай критика и я приемай. Коментари като "много готино", "супер" и "браво" не са помогнали на никого да се усъвършенства. Запознай се с тези хора, чиито творби са ти харесали най-много и искай тяхното мнение. Сигурна съм, че никой няма да ти откаже помощ или съвет.
    Хайде чао, имай хубав ден днес :)

    ОтговорИзтриване
  3. Христина Михайлова8 февруари 2013 г., 23:10 ч.

    Такаа, имам план. Първо обаче държа да се извиня, че чак сега ти чета публикацията.

    И сега към плана - ще хванеш Дейли Потър (по възможност всичките 500 члена) и ще ги заведеш в този клуб или каквото е там. Когато ти четеш, всички ще сме притаили дъх, ще ахкаме, ще се смеем и ще ръкопляскаме бурно на точните места. А докато четат другите ще си говорим шумно, даже може някой да изпее нещо. :D

    Шегата настрана, аз лично мисля, че пишеш много добре, всичко, което съм прочела от теб ми е харесало. А изрази като "имагинерните шкафове на паметта" ме карат само да се смея на глупостта на автора. Винаги е забавно, когато хората използват несъвместими думи заедно, за да покажат колко са добри в писането. :D

    ОтговорИзтриване
  4. Ебаси тъпия разказ си чел пред хората, честно!

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)