събота, 12 януари 2013 г.

Ако имаше грозни жени

Добро утро!!!
"Истинската красота е отвътре", твърдят грозните хора, а онези, които са с поносима външност добавят, че "красотата е нещо относително".
Аз пък не съм съвсем съгласен - не красотата е относителна, а грозотата, защото нещата които харесваме са еднакви почти за всички, но нещата, които ни отвращават, са различни. Също така съм на мнение, че истинската грозота (за разлика от истинската красота) не съществува.
Тази мисли бяха породени от една статия, която описва идеалната жена. Ето каква е тя според авторите: Смее се на всичко, дори на тъпите шеги; блестяща усмивка; големи гърди; дълги, но тесни бедра; малки стъпала.
От тук ми хрумна, че можем да си направим заключение как би изглеждала абсолютната грозница - мрачна, вечно намръщена госпожица, а когато повдигне ъгълчетата на кривите си уста без устни, разкрива съвсем малко мръсни пожълтели зъби, разкривени като изпочупен гребен. Тази жена е късокрака и почти без цици, но затова пък има огромен задник и ходила като плавници.
Работливостта, добротата и интелектът могат да направят и най-страшната баба Яга поносима, но това не важи и за обратния случай - без значение колко зла е една хубава жена, това няма да я направи по-малко желана (поне като става дума за секс).
Е, "красотата е в очите на влюбения", което обяснява защо Радина още ме търпи. Но мисля, че това потвърждава моята теория - няма такова нещо като абсолютна грозота и във всеки може да бъде намерено нещо хубаво, дори в един дебел мъж.
Тюх, отдъхнах си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)