сряда, 9 януари 2013 г.

През цялото това време (стихотворение)

Добро утро!!!
Макар книгата да се нарича "Хари Потър", друг е любимият герой на мнозинството фенове.
Сивиръс Снейп днес щеше да навърши 53 години. Бившият смъртижаден, ненадминат майстор на отварите, превъзходен легилимант и експерт по черна магия, успя да развълнува сърцата и умовете ни, а в периода 2005-2007 годиба предизвика една от най-разпалените дискусии в историята на литературата - на чия страна е, в крайна сметка.
Джоан Роулинг вкарва много препратки към трагичната му история в целия роман, но ключът за разбирането им е във великолепната 33-та глава на "Хари Потър и даровете на смъртта" - "Разказът на принца".


Без съмнение неговият, изпълнен с разочарования живот, е една от най-трагичните истории измисляни някога. Написах това стихотворение, което по-надолу може да прочетете, ако искате, малко след като прочетох Даровете. Никога няма да забравя как се чувствах тогава и как всеки ден, макар да съм фен на трагичните финали, си мислех как искам нещата да се бяха развили по друг начин. Животът на Снейп да беше по-различен.
Стихотворението е разделено на 4 части (действия), като първите три се отнасят за трите етапа на "връзката" му с Лили - като деца, в Хогуортс (и по време на войната) и след нейната смърт, когато той става инструмент на Дъмбълдор. Четвъртата част е епилог и е един вид неговото извинение, което той така и не изрече, защото до момента на смъртта си, трябваше да се преструва на нещо, което не е.
Много може да спорим (и спорим с някои) какви са били чувствата на Лили към него, но малко неща са толкова сигурни (и така силни), колкото неговата любов към нея.



През цялото това време (Always)

Действие І: Магия
“За нас е истина.”

Черни нощи, сиви дни,
живота ми така, в очакване минава.
Сред тежки думи, гръмки ругатни,
от мене в мрака нищо не остава.

Затворен в своя изолиран свят,
посечен с болка и удавен в студ,
превръщам се в отшелник, някой непознат,
превръщам се в безумец и в опасен луд.

Остани до мен, завинаги до мен,
и нека пламъкът ти вечно да гори.
Нощта ми осветяваш и затопляш моя ден -
само тази топлина ще ме спаси.

Огъня горещ – червеното в косите,
в него грешното ще изгори.
Живота нов – зеленото в очите,
недостатъците той ще заличи.

И заедно ние, ти и аз,
ще посрещнем утрешният ден -
бъдещето светло, приготвено за нас,
магическия свят, който ни е отреден.

Недей да питаш и не се чуди,
дали е истина това.
Затвори очи и полети,
разтвори ръце, създавай красота.

Не се съмнявай и не се плаши,
не се отчайвай и не се отказвай.
Сега и тук ръката ми хвани
и на никой да ни раздели не позволявай.


Действие ІІ: Лъвът и змията
“Късно е.”

Червеното за теб, зеленото за мен.
Думата ужасна забрави.
Златото за теб, среброто е за мен.
Грешката ми, моля те, прости.

Като змия гневът във мен,
отровата гореща вля.
Ядосан, сам и унизен,
не можах думите да задържа.

Червеното за теб, зеленото за мен.
Присъдата ни бе раздяла.
Златото за теб, среброто е за мен.
Разделя ни безкрайна зала.

И под звуците на хиляди ръце,
отдалечи се ти от мен.
Но дори в дъжда от цветове,
пламъкът не беше угасен.

Червеното за теб, зеленото за мен.
Ти си огън, аз вода.
Златото за теб, среброто е за мен.
Ние сме мрак и светлина.

И въпреки, че искат да ни разделят,
прости ми и до мене застани.
Сами ще се преборим с този свят,
ще бъде като в миналите дни.

Червеното за теб, зеленото за мен.
Сърцето смело за лъва.
Златото за теб, среброто е за мен.
За змията… остава самота.


Действие ІІІ: През цялото това време
“През цялото това време.”

През цялото това време те обичах,
съжалявах, молех се и се разкайвах.
И зад маската безчувствена надничах,
сред сенките на мрака се спотайвах.

Не съм обичал друг така,
не съм забравил твоя глас.
Но така и не успях да си простя -
за раздялата ни съм виновен аз.

Отрекох се от злото и от мрака,
отрекох се от себе си дори,
и всеки път, когато видя Знака,
душата ми започва да кърви.
Но сега се връщам там,
където той ме иска.
Отново съм останал сам.
Срещам погледа на базилиска.

Ето, че не съм забравил,
За какво и как умря.
По силите си всичко съм направил,
На утробата ти плода да защитя.

Това е твоя Черен Знак
и той гори и ме зове.
В едно събрани – любим и враг,
ангелско и дяволско дете.

Готов съм с твойто име на уста
и спомена за твоето лице,
сред скръб и болка да умра,
проклет от всички светове.


Действие ІV – Епилог: Разказът на принца
“Аз не съм страхливец.”

Споменът за теб беше ми закрила,
научих се да бъда тишина и мрак.
Не зная някога дали си ми простила,
но мечтая си да бъдем заедно пак.

Безизразната бледа маска снех,
платих цената за кръвта със кръв.
Единствено тъга от живота взех,
оставих змията и превърнах се във лъв.

Във огъня на разкаянието изгорях и се стопих.
Себе си оставих и за теб живях.
Не се изплаших, не избягах и не се покрих
и на зова на злото устоях.

Разделяха ни векове на спорове, кавги.
Разделяха ни два различни свята.
Нашите две преплетени съдби,
на лъва безстрашен и на змията.

Принцът долу, в своето подземие,
в смъртожаден постепенно се превърна.
Опиянен и окован от мечти за отмъщение,
злото с радост той прегърна.

От мрака ме спасиха две очи зелени,
с проблясващи във тях милиони светове.
И огнени коси, нежно разпилени,
по красиво, но безжизнено лице.

Дали някога, на две деца щастливи,
като нашите пътищата ще се преплетат?
Ще запазят ли мечтите красиви,
или ще се оставят и тях да разделят…

2 коментара:

  1. Мишо, за пореден път ме оставяш без думи. Естествено, пак успя да ме разплачеш и нямам какво друго да кажа освен - Абсолютно брилянтно!

    и...
    ....таратор

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)