сряда, 23 януари 2013 г.

Мамка му, жив съм

Добро утро.
От една седмица не съм писал, но за това си има причина - животът е гаден.
Най-лошото е, че  не знам дали искам да се промени, понеже не виждам как би могъл да стане по-малко гаден.

През тази седмица се случиха интересни неща (не на мен, разбира се), от които щяха да излязат страхотни теми, но нямах време (или по-скоро желание, защото както и преди съм казвал, човек ВИНАГИ намира време за онова, което иска) да пиша.
Най-интересното, без съмнение, беше нападението срещу Доган, но понеже много неща се изговориха от тогава и много време мина, вече няма да е актуално да коментирам тази тема.

По-скоро да се похваля, че Доки пак ми беше на гости преди няколко дни. И то не сам!
Бяхме го поканили с Радина на, а той, малко преди да дойде, обяви, че ще доведе една своя приятелка, защото, ако трябвало да избира между нас и нея, ние сме щели да загубим. Съгласихме се, но не толкова защото щеше да ни липсва компанията на Доки, а защото искахме да видим що за момиче ще тръгне с него посред нощ.
Така се запознахме с Ленчето, приятелката на Доки, която пуснах да влезе едва след като се закле, че харесва "Хари Потър", не е здрачанка и не пие пепси. Общо взето цяла нощ си говорихме и гледахме филма "Шут в гъза" (Доки първо искаше да гледаме "Криминале", който е чудесен филм, но предвид заспалата обстановка, не беше много подходящ).
И така, с гостуването на Доки и на Ленчето се изчерпва всичко по-интересно в личния ми живот от последната седмица.

Освен това веднъж ходих на кино, веднъж се карах с Радина (и с целия свят) и веднъж (почти) бях щастлив.
Много присърце приех публикацията си за щастието и парите, затова сега търся някакъв начин за печелене с малко труд. За сега съм се спрял на проституцията, но се чувствам по-скоро преебан, отколкото забогатял по някакъв начин.

Животът е гаден... :(

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)