четвъртък, 10 януари 2013 г.

Вторият автор - преводачът

Добро утро!!!
Пожелавам честит рожден ден на Любомир Николов, един от най-признатите преводачи в България. Днес той навършва 63 години.
Преди време написах не много позитивна статия за преклонението на феновете на "Властелинът на пръстените" пред режисьора Питър Джаксън и сега се чудя, не е ли редно хората да изпитват по-голямо уважение към преводачите, отколкото към някой си, който с много пари и огромен екип е успял да пресъздаде историята на екрана.
Страшно много пъти съм чел възхвалявания за Толкин от такива, които никога не са чели книгата в оригинал. Колко невероятни били описанията, колко изискан бил езика. Ама нали се сещате, че тези красиви думи не ги е написал авторът, а преводачът. Без значени колко гениален е авторът, един некадърен преводач може да накара творбата му да звучи като излязла от тоалетната на леля Стефка.
Аз не съм почитател на "Властелинът на пръстените", но все пак съм чел неща преведени от Любомир Николов - "То" на Стивън Кинг беше книгата, която ме направи фен на Словострелеца завинаги. Колко ли по-различен би бил животът ми, ако книгата не беше имала такова въздействие върху мен?
Сегашните преводи на Кинг се правят от Адриан Лазаровски, за когото много хора казват, че е един от най-добрите преводачи в момента. Аз не съм експерт и не чета Кинг в оригинал, така че не мога да потвърдя или отрека, но във всеки случай съм си доволен от преводите му и от многото обяснителни бележки, които добавя.

Мога обаче да коментирам преводите на "Хари Потър", защото тези книги съм ги чел и на английски.
 https://lh4.googleusercontent.com/-oKvgl5_MqvM/ThkFhAMWHqI/AAAAAAAABO8/aJ_xLSQq5H8/s529/si4ki.jpg
От една страна критичните са прави, че голяма част от стила на Роулинг се губи при преминаването от един език на друг, но българският просто не позволява нещата да се изразяват с пестеливостта и заиграването с нюансите на думите, които са характерни черти в творчеството на Роулинг. Срещал съм изречения, съставени от четири думи в оригинала, но преведени в две по-дълги изречения, за да се запази смисъла. И това е по-добрият вариант - представете си, ако всичко беше превеждано дословно.
От трите преводачки на "Хари Потър", най-много харесвам Мариана Мелнишка. Не че имам нещо против Теодора Джебарова, но тя е превеждала само една от частите и страшно е оплескала титлите на Дъмбълдор в четвърта глава (често се срещат хора, които да ме питат защо Дъмбълдор е "мъгъловраг").
Мариана Мелнишка се е справила отлично, а най-много ми харесва как е превела някои от магьосническите термини - летежна пудрал, летекод, тримагически, врагоглед, опасноскоп, раконог огнемет и още много други. Все пак и тя си има по някой "цилиндър" тук и там. ;)
Не мога обаче да кажа същото за Емилия Масларова, която също е допуснала доста грешки в своя превод - например, направила е Горгович рекордьор не за "най-много изпускания ка куофъла", както го е замислила Роулинг, ами за "най-много резки спускания", с което показва, че понятие си няма от правилата на магьосническия спорт.

Заради неправилен превод могат да се получат големи обърквания. Аз самият до скоро си представях пурпурния цвят съвсем различно от това, което представлява в действителност, заради превода на "Тъмната Кула".

Вие някога срещали ли сте глупости и грешки в превода на някоя книга?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)