вторник, 15 януари 2013 г.

Има ли дискриминация в България?

Добро утро!!!
Днес се навършват 84 години от рождението на легендарния Мартин Лутър Кинг, икона на движението за гражданските права на негрите в САЩ. По тази причина реших да напиша нещо за сегрегацията и за етническата толерантност, но не в Америка, понеже там явно предразсъдъците са победени (в по-голяма или по-малка степен) - американците не само избраха, но и преизбраха чернокож президент.
Виж, друго е положението в България.

Докато търсех материали за Мартин Лутyр Кинг в интернет, попаднах на статия, която твърди, че в българското общество и най-вече в училищата има сегрегация, подобна на тази на негрите в САЩ през миналия век. Статията цитира световноизвестния правозащитник Джак Грийнбърг.
Можем ли обаче наистина да сравняваме тези неща?

За разлика от американските негри, които са попаднали на континента, за да се използват като роби, циганите са пристигнали в Европа от Азия по собствено желание. Най-многобройни са на балканите, защото богатата палитра от етноси ни е научила да бъдем по-толерантни, докато на запад циганите са били гонени и убивани.
Циганите тук, поне в България, не са били репресирани до 70-те години на миналия век, когато започва Възродителният процес. И макар в обществото да е прието този процес да се осъжда, истината е, че до падането на комунистическия режим, по-голямата част от циганите в България са имали препитание, а правата им не са били по-ограничени, отколкото на останалите граждани.
Това прави ситуацията на циганите коренно различна от тази на негрите, които са били ограничавани по всевъзможни начини (знаем от филмите най-вече) - не са можели да сядат където искат в автобусите, не са можели да посещават заведения и кина за бели и са имали отделни учебни заведения.
В България и в цяла Европа, отделянето на циганите става само по тяхно желание.

В началото на 90-те години безработицата сред циганите рязко скача и от тогава са в окаяното положение, в което ги знаем днес. Защо държавата не помага? Ами опитва се - от 2006 насам годишно циганските семейства получават милиони левове помощи от държавата, както и допълнителни субсидии от Европейския съюз, плюс още помощи във вид на храна и дрехи. Също така има програми, които да подпомагат заетостта и образованието им. Получават също и безплатно медицинско обслужване.
Тоест, помощ има, но ефект - не. И то защото самите цигани не желаят да бъдат интегрирани.

Циганите са затворена общност, която не счита за престъпление нищо, което не е извършено срещу цигани. Названието "роми", с което те се наричат, означава "хора", докато всички останали са "гадже".
Типичен пример за циганската наглост е случаят от 2005 година, когато след наводнение 2500 цигани са приютени в училище в Ихтиман. По време на престоя им голяма част от училищната собственост е повредена или открадната.
Има и други примери, но няма да започвам да изброявам, защото със сигурност всеки ще се сети нещо от собствения си опит с тях.
По данни на МВР около 65% от престъпленията в страната са дело на цигани.

Проблемът на нашата криворазбрана етническа толерантност е, че опитваме да "върнем" права, които никога не са били отнемани. По този начин циганите стават по-привилегировани от останалите, което отново е вид дискриминация.
Възродителният процес е бил една крайна мярка, но когато положението излезе извън контрол, крайните мерки са наложителни. Ако не бъде предприето нещо драстично и то в най-скоро време, всички проучвания го доказват, българите ще станат малцинство в страната си.
Просто трябва да разберем, че не е престъпление да кажеш "Стига!", когато те тъпчат и унижават, без значение какъв е цветът на кожата на този, който те мачка.

3 коментара:

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)