неделя, 13 януари 2013 г.

Дамян Дамянов

Днес рожден ден има любимият поет на Радина - Дамян Дамянов (1935-1999).
В негова чест ще пусна вероятно най-известното му стихотворение:

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
                                   Създай си стълба и по нея се качи
                                   Когато от безпътица премазан си
                                   И си зазидан в четири стени
                                   От всички свои пътища премазани
                                   Нов път си направи и сам тръгни
                                   Трънлив и зъл е на живота ребуса
                                   На кръст разпъва нашите души
                                   Загубил всичко, не загубвай себе си
                                   Единствено така ще го решиш 


Естествено това стихотворение, колкото и добре да е написано, е голяма глупост, в която, надявам се, няма да повярвате, защото ще разберете истината по трудния начин. Ако един ден се озовете "на дъното на пъкъла" и опитате да си направите стълба от "парещите въглени на мъката", ще разберете, че това е невъзможно, а въглените са парещи именно заради това - вашата попарена надежда подхранва тлеещия огън в тях.

Както и да е, много харесвам горното стихотворение (колкото и да не съм съгласен с него), но ето и нещо друго, което лично аз смятам за доста по-добро:

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава! 

2 коментара:

  1. Христина Михайлова15 януари 2013 г., 19:35 ч.

    Охоо, на мен и двете ми харесаха. Мисля да го попрочета този автор :)

    ОтговорИзтриване
  2. Дамян Дамянов е страхотен! Любимо ми е следното му творение:

    Аз исках да ти кажа две слова -
    сърцето ми да разбереш от тях,
    но не умея и нима е грях -
    кога ли съм се учил на това?

    Аз исках да ти дам от свойта жар,
    за да не мръзнеш в дългия си път,
    но ти не взе искра от мойта гръд,
    а кой живей без огън и другар?

    По-нежно и от славей бих ти пял,
    щях слънцето за теб да донеса,
    но аз не знам на славея гласа
    и дълги дни без слънце съм живял!

    Аз исках да ти кажа две слова -
    сърцето ми да разбереш от тях,
    но думите преглътнах - не можах...
    Кога ли съм се учил на това?


    Надявам се и на вас да ви кареса.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)