понеделник, 24 декември 2012 г.

Любимите ми екранизации на мюзикъли

Обичам да гледам мюзикъли, но за съжаление по-голямата част от тях гледам на компютъра, благодарение на интернет, вместо на живо. Все пак има и много добри екранизации по популярно мюзикъли, като предстоящия да излезе утре "Клетниците", който чакам с огромно нетърпение.
Но докато чакам, реших да споделя, с който го интересува, кои са трите ми най-любими адаптации на мюзикъли (които се играят на сцена) за големия или по-малкия екран. Важно е да отбележа, че това не са най-любимите ми мюзикъли, а просто, по мое лично мнение, най-добре филмираните.

3. "Чикаго"
Мюзикълът се играе от 1975 година и разказва за жена, която е арестувана, след като убива любовника си. На нейна страна застава най-добрият адвокат, който я превръща в знаменитост, за да я отърве от смъртната присъда.
През 2002 по шоуто беше направен филм с участието на Рене Зелуегър, Катрин Зита Джоунс и Ричърд Гиър.
Във филма най-вече ми харесва как действието и песните са представени едновременно като реални събития и като вариете - например, в една от сцените виждаме адвокатът и затворничката застанали пред репортерите, а в следващия той е на сцена пред публика и буквално управлява журналистите като марионетки.
2. "Евита"
Мюзикълът на сър Андрю Лойд Уебър от 1978 година проследява живота и кариерата на спорната аржентинска лидерка Ева Перон, която е едновременно почитана и мразена в страната си.
Филмовата версия е от 1996 година и в нея участват Мадона и Антонио Бандерас.
Харесвам филма заради раздвижената атмосфера и често сменящите се кадри. Дори в сцените, в които има само музика, публиката не е оставена да скучае.
Изпълнението на песен "Не плачи за мен Аржентина" от Мадона е станало толкова популярно, че много хора са чували и знаят песента, без да подозират, че е от мюзикъл.
1. "Суини Тод"
Този мюзикъл е на почитания от мнозина Стивън Соденхайм (аз обаче си предпочитам Андрю Лойд Уебър) от 1979 година.
Вдъхновен от реални събития, мюзикълът разказва за избягалия от затвора бръснар Бенджъмин Баркър, който се завръща в Лондон, за да отмъсти за това, че е вкаран там невинен, както и за загубата на дъщерята и жена си.
През 2007 и този мюзикъл беше екранизиран, постигайки огромен успех най-вече заради имената на Джони Деп и Тим Бъртън.
Без съмнение това е екранизацията по мюзикъл, която харесвам най-много. Тим Бъртън е оставил различимия си отпечатък върху и без това мрачната и кървава история, превръщайки филма в истинско удоволствие за онези, които си падат по тъмните цветове и шуртящата като фонтан кръв.
Актьорският състав на филма също дава голямо преимущество и то не само сред разгонените фенки, почитателки на Джони Деп. В ролята на самовглъбения погълнат от омраза убиец, Джони е напълно в свои води, допълвайки безпогрешно портрета му. Хелена Бонъм Картър пък е незаменима за ролята на госпожа Лъвет, влюбена до уши в бръснаря, която продава пайове от човешко месо. Във филма участва и великият Алън Рикман, който е злодеят в историята.

И така, това са трите ми най-любими екранизации по мюзикъли. С нетърпение очаквам да видя какво е направил Том Хупър с "Клетниците", но от немалкото, показано ни до сега, мога да предположа, че в класацията ми може да настъпят някои изменения в началото на следващата година. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)