сряда, 3 август 2011 г.

Зъл мрак, лош превод

Представям си как стотици хора с радост виждат името на Стивън Кинг, а под него отвратителното заглавие "Зъл мрак, угаснали звезди" и се отказват да си купят книгата.
Не се плашете хора, това са Плеяда, които превърнаха "Блейз" (името на героя) в "Огън", "Историята на Лизи" в "Романът на Лизи" и "Различни сезони" в "Особени сезони", само дето в случая "Зъл мрак" е постижение по тъпотия дори за тях.
Но тъпото в тази книга свършва до тук, защото реално това са четири от най-добрите новели, които Кинг някога е писал!
"Ето нещо, което научих през 1922 - винаги може да стане още по-зле.
Мислите си, че сте видели най-лошото - онзи неописуем ужас, който съчетава в едно всичките ви кошмари - и единствената ви утеха е, че от тук нататък положението няма как да се влоши... Ала ето, че нещата стават още по-ужасни..."
И четирите новели в сборника изследват много тъмни и грозни места от човешката душа. И четирите са за обикновени хора, които, по една или друга причина, извършват убийства.
Историите са мрачни, истински и страшни.
Феновете на Кинг знаем, че всяка негова творба, по-кратка от 200 страници е постижение, защото като започне веднъж му е трудно да спре. По тази причина някои от разказите му са много по-стойностни от дългите му неща, а в случая всеки един от четирите разказа в този сборник е много по-сполучлив от зледовършеният огромен роман "Под купола".
Като стил подреждам този сборник веднага след гениалната "Романът на Лизи". Още след предишния му сборник си казах, че Кинг, който винаги е бил майстор на думите, сега е ненадминат в това отношение.
Обаче, за разлика от "Малко след залеза" тук Кинг е отделил повече внимание на сюжета и на цялостната завършеност на сборника, макар разказите да не са свързани по никакъв начин. Просто, както казах по-горе, и четирите разказа са за убийства.
"1922" разказва за фермер, който, с помощта на сина си, убива жена си, защото тя иска да продаде част от земята им. Но както казва самият Кинг: "Понякога те се завръщат" и точно това става в разказа - заедно с жената в кладенеца се разкапва и живота на човека.
Много силен, много реалистичен и много гнусен разказ.
Любимият ми в този сборник, а и един от най-любимите ми сред произведенията на Кинг.
"Големият шофьор" е много добър разказ, но малко бледнее сравнен с останалите тук.
Разказва се за една жена, която е изнасилена и почти убита, но оцелява и се връща да отмъсти на насилника си. Доста банална история, но представена много увлекателно.
"Изгодна сделка" е разказът, който чувствам най-близък. Разказва се за човек, болен от рак, който открива начин да удължи живота си, но за целта трябва да прехвърли нещастието на друг. Страхотен разказ, макар сякаш да остава недовършен.
"Щастлив брак" пък е плашещ, защото те кара да се съмняваш в хората, които по принцип смяташ за близки. Светът зад огледалото е плашещо близо...
И така, това бяха четири страхотни приключения, които Стивън Кинг ми даде и макар все още да "усещам" вонята на разложение от "1922" съм щастлив, че го прочетох.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)