вторник, 1 март 2011 г.

Бабамартенски поетичен поздрав. За всички!


Баба Марта вечно бърза,
и блъсна се в една врата,
раните си тя превърза,
но взе, че през нощта умря.

Внуците й тъжни бяха,
но тя започна да смърди,
в двора те я закопаха,
понеже нямаха пари.

И от мъка полудели
сами направиха цветя
от само бинтовете бели,
целите обагрени с кръвта.
***

През нощта дойдоха псета
трупа й изкопаха те
и от бабичката клета
не оставиха дори парче.

Един от снощните гробари,
дойде на гроба сутринта,
сънувал беше той кошмари
и над дупката се разпищя.

„Изпълзя от гроба баба,
и в ада ще ни отведе
да се крием май ще трябва.” –
така говореха си те.
***

Познаваха един знахар
стигнаха при него следобед,
тогава циганинът стар
им даде следния съвет:

„Почитта не сте й дали
не може гроб без цвете.
Изцапани със кръв парцали
си вържете по ръцете.”

И тъй, традиция роди се
на „възкръсналата” Марта в чест,
и макар, че измени се,
продължава и до днес.
*** ***

Кока-Колата изпих,
затова ще спра до тук.
Харесвам този мартски стих,
нищо, че е той боклук?

2 коментара:

  1. Този "Бабамартенски поздрав" беше последното ,което прочетох снощи и съвсем честно ти казвам , че и аз сънувах кошмари.Първо сънувах ,че майка ми е умряла, а после , че свекърва ми се е върнала от Гърция,а в къщи всичко е с главата надолу :)Предполагам , че не разбираш ужаса ми от второто, но той е толкова реален, колкото и от първото. )))

    ОтговорИзтриване
  2. На мен ми хареса.
    Малко странна, тъжна и мрачна поема, но все пак логична и със смисъл.
    Браво!

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)