четвъртък, 20 януари 2011 г.

Тормозят ме мъртъвци

Лошото на хубавите неща е, че умират.
А лошото на мъртвите неща е, че понякога не остават мъртви.

Днес чух гласа на нещо умряло, загубата на което тъкмо бях преодолял. Но явно на някои неща на им е писано да си лежат мирно и тихо в ковчезите, или където и да са погребани или скрити. Поне нещата, които погребвам в сърцето си. Може би то е като онова гробище, за което писа Стивън Кинг. :)

Затова реших да споделя едно глупави стихче, което написах преди много години. Не е много хубаво, знам, но понеже аз съм си го писал си го обичам и ще ми е тъжно да изчезне, забравено дори от мен: "Остави ме да спя"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)