сряда, 6 октомври 2010 г.

Нощно видение

- Здравей, Мишо - каза едно от моите привидения, докато илизаше от шкафа с чорапите.
Не бях имал привидения от 19-ти Юли, когато за последно говорих със Самотата в една баня.
Това привидение не беше никое от познатите ми. Беше момче, горе долу колкото мен. В облеклото и външния му вид нямаше нищо особено и вече се заличава от паметта ми. Спомените за привидения винаги много бързо избледняват и ако не ги опиша веднага след време ще ги забравя напълно.
- Кой си ти? - попитах аз. Не се изплаших, понеже веднага разбрах, че е привидение - пред тях има нещо като завеса, която ги отделя от нашия свят. Колкото е по-тънка завесата, толкова по-ярки са привиденията. Това беше доста слабо.
- Моето има е Насасил, ти току що ме измисли и ме повика.
- Така ли, не помня да съм те викал.
- Повика ме несъзнателно. Искаш да ти покажа нещо, но аз все още не знам какво.
- И къде е това нещо - попитах аз. Това привидение се държеше доста по-странно от предишните.
- Зад вратата. Ако ти я отвориш, ще видиш коридора и обувките си. Ако обаче я отворя аз, ще видиш онова, което искаш да ти покажа.
- Ами давай, отвори я.
Насасил отиде до вратата, отвори я и зад нея видях една статуя насред някакъв парк. Листата по дърветата бяха шарени и повечето бяха окапали.
- Какво е това? - поита Насасил.
- От къде да знам. Някакъв парк.
Статуята изобразяваше човек, който си гледаше часовника.
- Какво ли означава статуята? - попита Насасил.
- Не знам. Млъкни малко, опитвам се да разбера.
- Добре. Аз не мога да ти помогна, понеже и аз и статуята сме част от теб.
- Знам, остави ме.
- Добре.
Обаче дори след като Насасил млъкна, не можах да разбера какво означава статуята.
- Искаш ли да затворя и пак да отворя? - попита той.
- Давай.
Насасил затвори вратата и след като я отвори отново видях същата статуя, но сега всичко беше покрито със сняг. Статуята имаше шапчица от сняг.
- Май се сещам нещо - казах аз. - Затвори вратата и я отвори пак.
Насасил го направи и точно както очаквах следваше пролетна, а после и лятна картина. И все същата статуя с часовника.
Когато На

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)