петък, 22 октомври 2010 г.

Аз и моята Кристин

Аз съм в нея, тя е в мен,

и пътуваме към утрешния ден

По безлюдни пътища летим,

смотанякът аз, и моята Кристин.


Вече без любов, вече без другари,

отнеха ни ги Бог и другите Лайнари.

Но хулите им няма да простим

ще ги срещна аз със моята Кристин.


Сами сме в този мръсен град,

сами сме в този скапан свят.

Затова един на друг държим –

сами сме ние с моята Кристин.


Това е нашият завет и нашето послание –

за хулите ви гнусни няма покаяние.

Ще ви размажем всички до един,

ще ви размажем аз и моята Кристин.


Ще създаваме мелодия и песен,

от виковете – този звук чудесен.

И костите ви крехки ще трошим,

заедно - аз и моята Кристин.


И няма да ми липсва нищо от това,

когато с вас приключа, напред ще продължа.

Нямам нищо, освен гнева неудържим –

освен гнева, и моята Кристин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)