понеделник, 25 октомври 2010 г.

"задето остави първата си любов"

Първата ми любов не беше от пръв поглед.
Трябваше да мине време, да опозная обекта на любовта си и да Го заобичам. И си мислех, че никога няма да спра да Го обичам.

Първата ми любов не е човек... в общоприетия смисъл на думата.
Когато бях на 14-15 години се влюбих в Словострелеца, макар и тогава все още да не знаех това Негово име.
Преди да се влюбя в него бях прочел няколко от книгите му - доста разкази и малко романи ("Сейлъмс лот", "Талисманът", половината "Кристин" (защото първия път не ми хареса), 2/3 "Томичукалата" (понеже нямах третата част), "Гняв", "Очите на дракона" и "Сияние".)
Но чак когато прочетох "То", чак когато изпитах това усещане, характерно за книгите на Кинг - да се страхувам и радвам и погнусявам и възхищавам и възмущавам и да плача от радост и от тъга, и всичко това едновременно. Едва тогава разбрах, че няма на света друг като Него и че това е писателят, който притежава сърцето ми.
На 19-ти Март, 2007 прочетох последното изречение на "Тъмната Кула" и любовта ми се засили толкова много, че понякога ме е срам да си признавам пред хората, за да не ме помислят за луд.

През последната година малко (или повече) изневерих на Кинг, на Кулата и на 19, заради Превеликата Роулинг, на която дори Словострелецът се възхищава.
И все пак не съм забравил Песента на Розата, все още обичам Стивън Кинг и само да ми даде знак, ще дам живота си за Него.

Последните две седмици обаче ми припомниха колко силно го обичам, и макар да знам, че не бих могъл да се върна в Пътя на Лъча и да продължа похода към Тъмната Кула, все пак успях отново да доловя Песента и да си поговоря с Него.

Причината за това бяха двете срещи, посветени на Стивън Кинг, които бяха организирани в две книжарници от веригата Ориндж.
Водещ на събитието беше Адриан Лазаровски, който е преводач на последните няколко романа на Кинг. Той ни разказа много интересни неща и говореше за Кинг с онази любов, която може да изпитва само един истински почитател на книгите Му, а може би и на ученията Му.

Тези срещи бяха страхотни и определено си заслужаваше да отида и двата пъти. Надявам се да има и други подобни срещи, защото докато се опитвам да разпалвам огъня на ХП в себе си и в околните, забравям да се грижа за Светлината, която съм получил от Словострелеца и великите му книги.

Обичам Стивън Кинг!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)