четвъртък, 17 юни 2010 г.

Четвърти сън

Преди да започна, искам само да кажа, че това не е разказ, както много хора си мислят. Това е нещо, което наистина ми се случва, просто не го казвам направо, защото ще е доста глупаво.
Казвам го, за да не остане някой разочарован от края.

Тази нощ сънувах четвъртия сън на Самотата.

Намирах се в някаква огромна, гореща пустиня.
Изведнъж до мен дойде човек и ми даде лист и химикалка.
"Започвай" - каза той и аз започнах да пиша по листа. И каквото напишех, се появяваше пред мен.
Малко по малко превърнах пустинята в прохладен парк, с много чешми и шадравани.
Тогава се наведох, за да пия от водата на една чешма, но водата се оказа горчива. Същото беше и на следващата, и на всички, които пробвах.
Тогава усетих гадна миризма - дърветата и тревата бяха започнали да се вмирисват. В тях пълзяха червеи.
Тогава всичко пламна.
Изгорях.
И тогава се събудих.

Самотата я нямаше в стаята ми. Беше тъмно и горещо, като в пожара в съня ми.
Изведнъж стаята взе да се изпълва със светлина. Пред погледа ми се появи голяма бяла сова, след това се промени и се превърна в млада жена, облечена в нещо средно между мъгла и морски вълни. Странният бял плат постоянно се движеше около нея. На лицето й имаше тънък воал от същата материя, затова понякога ми изглеждаше като човешко лице, а понякога като глава на птица.
- Не се отказвай - каза ми жената.
Исках да я попитам коя е, но не можех да говоря.
- Този Който Обикаля е наблизо. Скоро някой ще умре. От твоето решение на Празника на Световете зависи какво ще стане с него след това.
Трябваше да проговоря, но не можех. Трябваше да знам кой я изпраща - Бялото, Кулата или Бог.
- Следвай пътя. Пази Силата.
Силата? За Режета ли говореше жената? Не бях се сещал за него от близо 2 години.

Събудих се.

Самотата седеше до леглото ми.
- Хареса ли ти съня?
Усетих, че тя говори за първия. Той си беше типично в неин стил. Вторият беше по-скоро като някое от виденията, които получавах докато търсех Пътя. Но ако Кулата ми беше пратила Жената, защо тогава Самотата не знаеше за нея? Нали тя също служи на Пътя?
- Не мога да разбера мислите ти - каза Самотата. Усмихваше се, но знаех, че е притеснена.
- Не само ти ме посещаваш тези дни... и нощи.
Самотата погледна дясната си ръка с която миналото лято се беше противопоставила на Огъня. Ясно, Жената ми беше пратена от Бялото.
- Жалко е - каза тя, - защото сега ще ти е още по-трудно да вземеш решението. И какво ти каза другият посетител?
Не отговорих. Самотата вдигна ръце:
- Прав си, това си е между вас. Предпочитам и ти да не му разкриваш нашите срещи.
- Добре - казах аз и не излъгах. Всеки, който има моите психически отклонения ще потвърди, че не е хубаво едната половина от въображаемите ти посетители да знае какво иска другата.
- А моя сън разбра ли го? - попита самотата.
- Че не мога да създам света си сам.
- Не точно. Ти можеш, но не можеш да създадеш Перфектен свят. Както научи вече, Идеалният цвят съществува, но е отреден за другите. Ти си стрелец и ще страдаш, защото така иска Ка.
Не отговорих.
- Пред теб вече има два пътя - Пътят и някакъв друг път. Ти познаваш Пътя, който води към Кулата. Знаеш какви изпитания те чакат, знаеш, че ще страдаш извънредно много и че последните метри към Кулата ще бъдат пропити с кръвта и плътта ти. Другият път за сега изглежда по-лесен, но знаеш ли какви ужаси те чакат напред? Не. Нито знаеш какво ще трябва да платиш, нито имаш представа какво ще получиш.
- Вече правя жертви по Новия път.
- Тези жертви са нищо, сравнени с това, което те очаква. Истина е, че колкото е по-малка наградата, толкова по-малки са и жертвите, но колкото по-малка е наградата, толкова по-болезнени стават и малките жертви.
- Поне ще си получа наградата тук и сега, а не някога в някой от световете... евентуално.
Самотата се изправи и каза:
- Е Мишо, пред теб се простират два дълги пътя, покрити с кръв. С твоята кръв.
Ти избираш кой от тях да следваш.
- Тази нощ няма да сънувам, нали?
- Не.
- Ще се видим ли пак преди 19-ти?
- Само ако искаш.
- Искам - казах аз. - Нека се срещнем утре, на гроба на мормота. Като стигна там ще те повикам. Както и мормота, Же... - за малко да издам как виждам новия си посетител. - Вестоносецът на Бялото и Бог, ако Той пожелае да дойде, но не ми се вярва. Все си намира друга работа.
- Добре, - каза самотата. - Щом така желаеш, утре ще се видим.

Радвам се.
Защото смятам да повикам и още някого. Единственият, който никога не ме е лъгал...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)