сряда, 16 юни 2010 г.

Трети сън

Тази нощ сънувах третия сън на Самотата.

Стоях на някакъв бряг. Очаквах лодка да дойде и да ме спаси.
Изведнъж се появи лодка, аз се хвърлих във водата и опитах да плувам, но не можех.
Върнах се на брега и отново зачаках. След малко се появи още една лодка, но тя беше по-далеч и дори не опитах да се кача на нея. След като минаха още няколко далечни лодки, мина и една по-близо. Аз се хвърлих, за да я достигна, но отново не успях. Не можех и да се върна назад, бях прекалено уморен.
Започнах да се давя.
И се събудих.

Самотата си играеше с билета ми от Хари Потър 6, който гледах преди година и един месец.
- Това го схвана, нали? - попита тя.
- Втората Звезда. Искаш да ми кажеш, че няма да я открия.
- Извинявай за вчера - каза самотата. - Не е истина, че искам да загубя битката за душата ти.
- Няма значение. Аз вече избрах. Избирам пътя на Бялото.
- Рано е още.
- Не, не е. Не искам повече да идваш. Остави ме!
Самотата се загледа в мен и дълго не каза нищо. След известно време наруших мълчанието:
- Остави ме!
- Ти си човек, който или не може да вземе решение, или пък прави прибързани такива. Нима не вярваш в това, което ти показах? Нима смяташ, че ще намериш Втората звезда?
- Ще опитам.
- За Идеалния Цвят ли мислиш? Нали знаеш, че ще стане като с Гласа на Ка и Вечната?
И самотата изпрати образ в главата ми:
Стотици работници изсичат гора.
- По-добре да загина докато търся звездата, отколкото да не опитам.
- По-добре ли е да загинеш, докато търсиш звездата, отколкото да загинеш на пътя към Кулата?
И тогава я видях.
Тъмната кула, издигаща се сред полето от рози.
Тъмната Кула, докосваща небето.
Тъмната Кула, в която остана сърцето ми преди 3 години.
Тъмната Кула, зовяща името ми.
- Тя те чака, Стрелецо. И ще те чака цяла вечност. Колкото повече се отклоняваш от Пътя, толкова повече той се удължава. Знаеш това.
- Да.
- Знаеш страшно много, видял си много и си извървял дълъг път.
Аз погледнах ръцете си и видях кръвта, пролята в името на Кулата. Кръвта, която не можеше да се измие и се виждаше само нощем.
- Утре ще ти дам последния сън.
- Недей - помилих се аз.
- Сключихме облог. Аз ще сваля маската на света за теб, и ти ще видиш колко по-страшен и лъжлив е той от мен. И като видиш, ще се съберем отново и заедно ще поемем по Пътя на Тъмната Кула.
Самотата я нямаше.
И мен ме нямаше.
Нямаше нищо.


Вече не знам какво да правя.
Вече не искам да правя нищо.

Искам напътствие от Бог. Сега ми е необходимо повече от всякога.
Обаче той пак мълчи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)