вторник, 15 юни 2010 г.

Втори сън

Днес сънувах втория сън на самотата.

Гледах филм.
В него се разказваше за човек, който беше загубил жената, която обичаше.
Много тъгуваше за нея и все гледаше снимката й, затова плати на художник да я нарисува в цял ръст. Но и това не му помогна, затова една нощ доведе в дома си проститутка и я накара да се облече като жена му.
През нощта тя го уби и го ограби.
Събудих се.

Самотата обикаляше нетърпеливо.
- Много се забави да заспиш - каза тя. - Имам си и други задължения.
- Извинявай, аз пък имах други планове. Бях навън с при... при... - по дяволите, не можах да го кажа. - Бях навън с едни познати.
Самотата се засмя.
- Нищо, когато и да ме потърсиш, аз винаги съм тук. Знаеш го.
Не отговорих.
- Как беше сънят?
- Не много интересен.
- Добре де, не се гордея много с него. А разбра ли за кого говорех?
- Да, за Втората Звезда.
- Не, не за това. Стига с тази звезда, и за нея ще ти говоря.
- Тогава за Утрото, сина на Мормота, нали така?
- Поздравления! - Самотата придърпа един стол и седна. - И какво означаваше видяното?
- Че никога вече няма да видя Изгрева.
- Да, точно така. Защото, Мишо, синът на мормота умря преди почти 6 години и колкото и да се опитваш да го съживиш, на който и бог да се молиш, той ще остане мъртъв, като баща си.
- Знам. Затова търся заместник, но...
- Но няма такъв нали?
Изведнъж си спомних нещо:
Тъмна улица и глас... не бях сам.
Самотата изпрати друго видение:
Огромен змей, който бълва огън и разрушава малък град.
Обаче аз си спомних:
Летях на гърба на огромна птица.
Самотата изпрати образ:
Летях на метла и се опитвах да хвана снича, той се отдалечаваше все повече и тогава противниковият търсач го улови...
- Спри! - викнах. - Оплете се в лъжите си. Сничът не е това, за което трябваш е да ми говориш тази вечер - Вятърният човек. Сничът е Втората Звезда, нали така?
- Сничът е Идеалният Цвят, който...
- Стига си ме занимавала с глупости, махни се!
Самотата замълча.
- Махни се! - викнах пак.
- Довечера ще дойда отново.
- Знам, но сега ме остави. Лъжата ти не проработи.
- Защото нечия друга вече е проработила. За душата ти се води битка, но който и да спечели, ти губиш.
- Не е така, и в двата случая има какво да спечеля.
- На непосилна цена.
- Знам това.
Самотата замълча отново. Почувствах някакъв прилив на сила - все аз мълчах.
- Вече съм направил избора. Мога да ти кажа решението си още сега.
Самотата ме погледна. Право в душата. И каза тихичко:
- Давай.
- Аз...
- Не си направил нищо. Слабохарактерно мекотело - Самотата заговори с презрение в гласа си. - Ако беше направил избор, нямаше да идвам.
Исках...
Не знам.
Тя беше права.
- Все чакаш някой друг да направи избор вместо теб. Все чакаш Знаци и Напътствия.
- Нали така...
- Млъкни! - викна тя. - Остават още два съня, една нощ да размислиш и в шестата минута на 19-ти Юни ще дойда, за да науча крайното ти решение.
Самотата се изправи.
- И да ти призная - каза тя, вече по-тихо. - Вече се надявам да загубя тази битка.
Мигнах, и нея вече я нямаше.

Сега малко ме е страх...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)