неделя, 13 юни 2010 г.

Облогът

В продължение на осем месеца самотата ме следваше отдалеч и ме наблюдаваше от ъглите на стаите. Следеше всяка моя крачка и чакаше защитните ми заклинания да се пропукат.

И те се пропукаха.

Самотата излезе от сенките - красива, както я помнех от времето, когато живееше с мен по мое желание, а не защото нямах друг избор.
Самотата ме целуна.
Самотата ми каза:

- Здравей, Пътнико - не ме беше наричала така от близо година и половина.
- Здравей - отвърнах аз. Не исках да говоря много, защото тя познаваше всяка моя слабост. Все пак тя се хранеше с тях.
- Отдавна исках да говоря с теб, но се беше оградил доста добре.
- Бях.
- Но всичко се разпадна, нали? Осъзна, че светът не е по-малко лъжлив от мен.
Замълчах.
- Искам да се обзаложим. Ще ти дам 4 съня, започвайки от тази вечер. В петък ще те оставя да поразмислиш върху тях и през нощта, когато удари шестата минута на 19-ти Юни, Празникът на Световете, ще се върна при теб. И тогава ти ще кажеш искаш ли ме или не. Съгласен ли си?
- Да - казах аз, защото нямах какво да губя.
Самотата ми се усмихна, намигна ми и се хвърли в мрака.

Сега ми остава само да видя сънищата.
Честно казано, не знам дали не искам да се съберем отново с нея...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)