четвъртък, 29 април 2010 г.

Ще бъде Твоята воля, докато не отида под земята

Уау, напоследък изписах едни неща, дето едва ли не ме накараха да си самоповярвам колко съм щастлив и ластици. Но явно и Господ следи блога ми, прочел е какво написах и си е казал: "Майната му, тове е Мишо, не е интересно ако е щастлив."
Така че протегна тежката си длан и ми показа къде ми е мястото. Откъсна ми крилцата и краката и ме остави да лежа неподвижно и да го наблюдавам, докато ми пикае на главата.
И така ще бъде винаги. Докато си тъна в самоизаканото няма да ме закача, ще си седи на трона и ще се самозадоволява, но когато види, че се размърдвам, когато усети, че имам надежда, ще упражнява божественото си право да ми отнема радостта.
Така е от 21 години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)