събота, 17 април 2010 г.

Равносметка на последните 10 месеца

Уау, излезе страшно дълго, така че ще го разделя на части!!!

Въведение

През последните 10 месеца имам само 21 публикации. Това е рекорд дори и за мен.
Да имаш блог е чудесно, но аз все забравям да пиша и да споделям преживяванията си, затова реших да направя тази ретроспекция на отминалите 10 месеца и равнисметка на последните 2 години.

Мрачни времена


Понеже, когато през 2007-ма историята за Хари Потър завърши, аз се оказах в една ситуация, която очаквах още от 2005-та, но все пак не бях подготвен - изгубих магическият свят, в който намирах изход ит мъгълското ежадневие.
Именно затова, периодът между Декември 2007 и Юли 2008 беше най-самотният в живота ми.
Сега, когато препрочитам какво съм писал през това време тук и ми става тъжно за самия мен:
Заради това
Това
Това
И това.
И така, оплакванията и глупостите се редуват с обиждане на сестра ми и статии за Стивън Кинг. Понеже вече почти 11 години Словострелецът ми е най-добрият приятел. Ето обаче какво написах на 19.06.2009, когато трябваше да е ден по-щастлив и по-велик от всеки друг за мен, тъй като тогава се навършиха 10 години, откакто Стивън Кинг получи вторият си живот, за да допише Тъмнаъта Кула:
http://mindendoor.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html
Честни казано, това е едно от най-отчаяните и подтискащи неща, които някога съм писал. Сега като го чета ми звучи страшно познато, макар вече да не се чувствам по този начин. Но и до това ще тигна някога.

Спомен за отминалите времена

Малко след като написах тази публикация дойде една радостна новина:
НХПФС5
И тогава всичко в мен се промени. Спомних си великите времена, преди да прочета глупавия епилог и започнах да мечтая да се върна в Хогуортс поне замалко. Изведнъж Самотата, Бог, Стивън Кинг - всичко мина на заден план и вече не минаваше и ден без да мисля за предстоящата среща. Мислех за костюм, писах стихотворение и разказ за конкурса, дори рисунка приготвих, но я забравих.
Ето какво написах ден преди срещата:
http://mindendoor.blogspot.com/2009/07/blog-post.html
От вълнение вечерта не можах да спя, затова изгледах 5-те части на филмите за Хари Потър. Всъщност за тази среща се вълнувах много повече, отколкото за предишните 4, защото просто вече бях загубил надежда да има нещо, посветено на ХП, пък и бях убеден, че това ще е последното събиране, затова си казах: "Трябва да е перфектно."
Но не беше:
http://img170.imageshack.us/i/pic0936.jpg/
На срещата имаше малко хора и беше зле организирана. Седяхме разхвърляни по някаквии столчета, като баби.

Самопромиване на мозъка

Но хубавото беше, че следваше продължение - 2 седмици по-късно беше премиерата на филм 6, а аз бях спечелил билет за премиерата. Това, както и ХП вълнението преди срещата ми бяха достатъчни, за да ме подпалят почти като едно време, затова взех, че направих едно упражнение - прочетох всички книги за Хари Потър за една седмица.
Беше едно шантаво приключение, каквото не съм имал преди. Почувствах книгата по нов начин. Сутрин ставах и веднага захващах ХП и четях до вечерта. А нощем сънувах ХП, толкова дълбоко се беше отпечатало в съзнанието ми. Спирах само за да ям, за да пиша във форума и да видя как върви подготовката за премиерата, понеже няколко души от ПМ щяха да ходят и решихме да се срещнем, и да пиша в скайп, в общия чат на совите. Това беше една група фенове на Хари Потър. Най-запалените и побъркани, които познавах до тогава. Там се запознах с Халинор, Мими и Йоана, които ме впечатлиха с познанията си по ХП, както и с Ваня, за която няма да говоря сега, понеже по-късно си стана част от живота ми.
Та всички тези неща - книгата, форумът и совите - до такава степен ме промениха, че станах по-запален ХП фен отколкото някога съм бил преди това.
Още повече, че по-това време започнах много силно да се интересувам от Уизард Рок, музикалното движение посветено на Хари Потър, което бях открил още през Декември 2007, но не му бях обърнал особено внимание.

Хари Потър и нечистокръвния принц

И така, един ден преди премиерата на Хари Потър 6 бях прочел всички книги и отново бях най-големият фен в България.
http://mindendoor.blogspot.com/2009/07/blog-post_17.html
На премиерата отидох 7 часа преди началото на филма. Просто нямах търпение. Там се запознах с Докито и Ваня:
Снимка
Доки е момчето, което клечи отпред. Той е от онези хора, като мен, които можеш да срещнеш само в интернет, по магьоснически срещи и в мъгълските лудници. Впечатли ме с огромните си знания за филмите. И с това, че не се ръкува с момичета.
Ваня пък е совата, която споменах по-рано. На снимката горе Ваня е застанала от лявата ми страна (а аз съм тоя с наметалото и качулката). Беше много смешно, когато се оказа, че с нея сме учили 3 години в един клас, но ни трябваха 5 часа, за да се познаем.
Освен тези двамата на премиерата срещнах и совата Йоана, която от тогава не съм виждал и имам чувството, че нарочно избягва срещите, които организирам. Тя е момичето най-в края.
Срещнах и невероятната Ел, която от тогава ми е пример за това как трябва да изглежда един изтински ХП фен - винаги е усмихната и щастлива. Всеки се чувства добре в нейното присъствие и не познавам човек, който да не я харесва. На снимката Ел е между сестра ми (момичето до Ваня) и Йоана.
На премиерата дойде и Филип, който обаче стана част от живота ми наскоро. Тогава не си спомням изобщо да сме говорили. Той е момчето до мен на снимката.
След филма се разходихме из нощна София, за да го коментираме, но ни изплашиха дивите животни и решихме да се прибираме.
Тази премиера беше една от най-хубавите, пък и най-важни нощи в живота ми.
Снимка за спомен.

И пак

Една седмица по-късно отново се събрахме, за да гледаме филма този път на официалната премиера. Най-хубавото тогава беше, че се срещнах с Папа Краси.
Сега обаче виждам как по време на атзи среща старото ми тъжно и самотно съществуване се е срещнало с новото ми съществуване на радост. Обичам Краси, но макар да е магьосник, той ме свързва с мъгълския свят, който пък ме натъжава.

Не искам да си тръгвам

След юлските вълнения около Хари Потър аз продължих да си живея с магическия свят, мислейки, че това ще свърши. Но то не свърши. НАпротив, задълбочи се.
Започнах по-редовно да пиша във форума на ПМ, защото там намерих среда за лудостта си. Там намерих с кого да споделям магията, най-вече в бившата тема "Лафче", която с големи мъки успяхме да запазим.
Чувствата ми към Халинор се задълбочиха, а нейните... не чак толкова.
Групата на совите се разпадна след като Ваня ни напусна, но аз продължих да си опбичам и да си слушам УР.
А лудостта ми по ХП достигна опасни измерения. Дори си основах Църква на Хари Потър, в която вече членуват 7 магьосника.
През Октомври открих и великият ХП мюзикъл, създаден от фенове - "A Very Potter Musical", който много йхаресах и до днес много обичам да го гледам.
Освен да се ровя в интернет се занимавах и с препрочитане на книгите, така че скоро успях да изведа благословиите, които идват от препрочитане на Хари Потър.

Магьоснически срещи

Така че никак не е изненадващо, че на 1-ви Ноември организирах Празненство за Деня на Хари Потър.
На празненството се запознах с няколко нови лица, между които най-лудата (след мен) ХП фенка - Тина, както и магьосницата Фелина, която долетя чак от Пловдив, за което съм й страшно благодарен.
Два месеца по-късно Фелина също организира магьосническа среща, този път в Пловдив.
На срещата, освен познатите вече Ел и Фелина, дойде и Фльор, която е страхотна, но малко залита към здрача. Но нищо, че се борим за душата й! :)
На тази Снимка Фльор е момичето с бялото яке до мен. От другата ми страна, с червената мантия е Фелина, която вече споменах, но пропуснах да покажа. В двата края на снимката има двама още непредставени човека. Това са Боби и Тео, с които за съжаление повече не съм се срещал. Надявам се обаче някой път да се видим отново.
И така, помислих си аз, живот и здраве тези хора ще ги видя след 5 месеца, когато беше планирана следващата магьосническа среща.
Да, ама за щастие не познах.

Препрочитателски срещи

Понеже ми хрумна, че ще е много яко да препрочитаме ХП по един и същи план. Така че основах клуб Daily Potter, препрочитателски клуб.
Освен че четем по график, с клуба си правим и срещи. Така че вече имахме:
Първа препрочитателска среща, на която освен представените вече Ел, Ваня и Тина (момичето в средата на предния ред, защото и нея не показах), дойде и новоповярвалата вещица Ани, която в крайна сметка се оказа една от най-великите вълшебници на света. На снимката тя е точно пред мен (даже май нагло ме закрива).
Втора среща, на която Тина не дойде (и всъщност не е идвала никога повече :( ), но пък се появи Яна, която е една от най-силните и умни вещици на всички времена. Тя е заобиколена от всички на снимката.
Трета среща, която беше и най-многолюдната. За да пестя време, че ме домързя вече да пиша, ще изредя участниците по реда на снимката: Ел, Яна, Мишо, Ани, Бела, Биби, Марта и Ивона. Това ни беше първата среща в мола, там много ни хареса, така че всички останали си ги направихме там.
Четвърта среща, на която дойдоха и магьосникът Розен, с фотоапарата, както и вещицата калина, с готиния шал. Това беше най-ненормалната среща, понеже си направихме пикник насред мола. Определено случка, която дълго ще разказваме.
Пета среща имахме малко след рождения ми ден. Тогава Ани и Яна супер много ме изненадаха, като ми подариха една торта, поръчана специално за мен. Никога никой не е правил нещо толкова мило. Като се замисля, 21-вият ми рожден ден е най-хубав до сега, защото никога преди не са ми подарявали толкова хубави и вълшебни подаръци - тортата, мечето, което ми подари русенската вещица Кръстева, с която се познавам от форума на ПМ и възглавничката с Луна Лъвгуд, която ми подари Ваня. Всъщност обаче не ме радват толкова самите подаръци, колкото подаряващите. Понеже приятелството на Ваня, Кръстева, Яна и Ани е най-хубавият подарък, който мога да получа.
Мисля обаче, че от този момент нататък, от петата среща, животът ми вече е неразделно свързан с хората от ХП фенството.

Ние сме магьосници!!!

На следващата седмица гледахме мюзикъла, понеже нямаше как да оставя магьосниците непосветени. Ходихме и в Пловдив, за да се срещнем с двама всеобични потърмански магьосника, по-известни като Плейнскейп и Строубъри.
От тогава се започнах и с Филип, когото вече показах. Това е един от най-страхотните и открити хора, които познавам. Заедно с него и Ваня си направихме една много приятна разходка до зоологическата градина, когато си загубих ключовете, а пък миналата неделя ходихме да караме рикши в Южния парк... и си загубих портмонето.
Освен Филип започнах да чувствам и Фльор много близка, макар да залита малко към здрача.

Хари Потър завинаги

И макар страшно много да се радвам на компанията на тези хора, все пак никога не забравям на кого дължа всичко. Хари Потър винаги е на първо място в ума и сърцето ми.
На 10-ти Април дори имаше среща, посветена на Хари Потър, или по-скоро на влиянието на Хари Потър в света. Срещата беше организирана от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, където аз, като виден ХП фен, бях поканен да говоря, и естествено през цялото време мънках и бръмках, но пък накрая всички се изтрепаха да ми казват колко хубаво съм се справил, а това е най-важното.

Предстоящи събития

Вече имаме дата, определена за следващата препрочитателска среща - 1-ви Май, когато в Южния Парк ще се прави опит за поставяне на рекорд по масово четене.
На следващия ден съм планирал нещо дори по-хубаво - 3-та магьосническа среща!!!
За да отпразнуваме 12 години от падането на Волдемор и края на Втората Война.

Ако имате желание ще се радвам да се видим на някоя от тези срещи.

И за финал

И за финал искам да обобщя казаното до тук.
През последните 10 месеца почти не съм писал в блога, но това не е, защото не ми се случва нищо интересно. Напротив, интересните неща са много, а интересните хора още повече. С някой от тях се запознах лично, но с повечето се знаем само виртуално.
страхотно е, че мога отново да се върна в света на магьосниците и се надявам никога да не ми се налага да си тръгвам. Вече не се чувствам самотен, не съм подтиснат, така че сигурно все още няма да се самоубивам. Но ако все пак реша да го направя, ще го обявя първо в блога си, за да не ми се налага да пиша толкова много следващия път.
А ме е яд, че толкова много изпуснах и толкова хора не споменах.

Ех, къде ли е сега Дари да ми напомня че трябва да пиша...

3 коментара:

  1. Ех, Мишо, тъкмо се бях отчаяла че няма да ме споменеш изобщо... :) Усмихна ме. Честно да ти кажа, аз постоянно(поне през два дни, понеже видях, че не пишеш) си проверявам блогът ти, но просто предполагах, че си зает с Харипотърстване и не исках да те занимавам с виртуалстване... :)
    Радвам се, че все още няма да се самоубиваш. Много съм щастлива от тази новина :))) И тъкмо си мислех колко много съжалявам, че не живея в София, за да си се срещам и аз с вас, но... това, което ме успокоява е че имам само още 1 година, докато да савърша гимназия !!! :)

    ОтговорИзтриване
  2. И най-вероятно да очаквам следващата ти публикация след още 10 месеца... :)

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)