четвъртък, 7 май 2009 г.

The Unbreakable Sisi

Преди няколко месеца пробрахме от улицата едно коте, което нарекохме Стефани ни името се оказа много тромаво и сега е просто Сиси. Сиси много бързо откри любимия си екстремен спорт - прескачане през балконите.
Още от самото начало ни беше ясно, че няма как един ден котката да не падне, а 15 метра не са малко разстояние. Затова опитвахме да я следим постоянно и да я пускаме възможно по-радко, но тоалетната й е на балкона и няма как да я държим винаги вътре. Затова редовно ходехме да я търсим по съседните балкони.
Тази сутрин обаче късмета изневери на Сиси и тя падна. Най-сетне.
Размина се само със счупен крак, избит зъб, изподрано лице и уплаха. Надявам се последното да я държи по-дълго, за да спре да скача.
Утре ще правят още изследвания и глупости.

Нека само похваля сестра си, която не можа да запази самообладание и изпадна в истерия, започна да плаче и да се тръшка като малко дете. А в крайна сметка нейно задължение беше да наглежда котката, защото, както тя бича да напомня, тя най-много ходатайства за да я приберем.
Сега ме е яд, че не й забих един шамар.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)