събота, 16 май 2009 г.

Поредната ми излагация

През последните няколко дни все на към "поезия" ме влече. Аз си знам, че не ме бива много, но дойде ли поривът, спасение няма. И понеже смятам, че за да се съживи едно написано нещо, то трябва да бъде прочетено поне от още един човек, публикувам стихчетата си в интернет. Обаче последното не ми го приеха в Откровения, където публикувам, затова ще го сложа тук, пък дано някой го прочете.

Във живота всичко е измама,
Едва сега разбрах това.
Само миг и теб те няма,
Прибра те в храма си Смъртта.

Красивото ти младо тяло,
Закуска стана за земята.
Скрита и заровена изцяло,
Одеяло стана ти тревата.

Довечера ще дойда, зная,
Носейки лопата здрава.
И пръстта усърдно ще копая,
Докато луната ми се подиграва.

Солената си пот ще пия,
Ще работя без покой до сутринта.
И чак когато те открия,
До теб в ковчега ще заспя.


Ми това е. Причината да не ми го публикуват в сайта беше, че всеки ред започва с главна буква. Глупаво обяснение, разбира се, но поне не ми казаха: "Не публикуваме такива простотии!", както ми се е случвало преди.

1 коментар:

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)