събота, 14 февруари 2009 г.

2 години откакто разбрах къде НЕ ми е мястото

За повечето хора 14 Февруари е щастлива дата. Не и за мен. Винаги ще свързвам тази дата с едно събитие, което малко или много (по-скоро много) определи посоката на живота ми.
На 14 февруари, преди 2 години, благавесткият фюрер и единовластец Людмил Ятански ми забрани да стъпвам на теритирията на неговите владения и семейната му църквичка.
Думите които използва бяха: "Кракът ти да не е стъпил повече тук!" и "Нямаш място тук!". Не е толкова страшно, вероятно ще си помислите, но си е страшно, защото Блага Вест ми липсва. Там мина половината ми живот, там бяха най-обичните и най-омразните ми хора. Пък и някога харесвах Людмил (отдавна беше).
Ясно си спомням датата, защото бях направил картички за някой хора от Блага Вест. хубавото е, че успях да раздам повечето преди да ме споходи людмиловият гняв, предизвикан от думите ми "Кой си ти, че да ми нареждаш какво да правя?" И до днес смятам, че работата на един пастор не е да нарежда, а да съветва. Ама какво ли разбирам аз... Преди си мислех, че е редно пасторът, бидейки служител в църквата, а не господар, да обявява публично каква заплата взема. А не да се червенее от яд, когато някой го попита, както стана с Людмил когато аз го попитах. Това се случи преди да бъда изгонен (замалко да напиша изхвърлен, но изхвърлянето дойде по-късно).
Благодаря на Стефан, който веднага отиде да ме защити, макар и безуспешно, пред Людмил. И на Дени, която изказа неудобрението си. Щеше да е гадно, ако никой не се беше застъпил за мен.
Но не ме познавате, ако смятате, че не съм се върнал. Върнах се. Година и нещо по-късно, на рождения си ден. Тогава Людмил пак ме исгони, хвърли бонбончето, с което го бях почерпил и ми каза: "Няма значение дали имаш рожден ден, нямаш право да идваш тук." Аз обаче отказах да напусна и Людмил извика 3-ма от слугите си, за да ме изведат. Единият от тях беше ръководителят на младежите в Блага Вест Петър Рашев, който по-късно ми каза, че "нящаше нищо лично, но Людмил е по-високопоставен и трябва да се слуша". Браво Пепи, идеален пример за безмозъчно подчинение.
И така, още си спомням и още го пореживявам. Не е най-приятната случка в живота ми, но ми даде много теми за размисъл.
Това е за мен 14 Февруари, денят в който разбрах колко относително понятие може да бъде "християнската любов".

2 коментара:

  1. нищо лично... Людмил не го е направил срещу теб лично, просто го е било страх да не повлияеш на някой от младежите и да го заведеш при мормоните...той ужасно много те обича (знам, че не ти се вярва) и много иска да се върнеш... той е много емоционален и краен в реакциите си (аз съм същия случай и често стават тъпи недоразумения заради емоционалните ми изблици). Ние всички искаме да си сред нас, а аз лично искам да направя филм по твой сценарий, смятам че си добър в писането (казвал съм ти го и в един друг форум :) и можем сега 3мата със Стефчо да направим този филм, ако ти искаш...

    ОтговорИзтриване
  2. Направих си акаунт само за да мога да изкоментирам. Не знам коя кокошка ми беше изкълвала мозъка, та година и нещо да посещавам това място. Нищо лично към повечето от членовете на въпросното учреждение, просто ужасно много се радвам че вече не ходя там!

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)