вторник, 2 септември 2008 г.

Стивън Кинг - "Night shift"

Захванах се да препрочета всички книги на Стивън Кинг в реда в който са публикувани в САЩ. Преди два дни приключих сборника "Night shift", разказите от който са публикувани в България в сборниците "Нощна смяна" и "Понякога те се завръщат". Някои от разказите в този сборник са доста слаби. В никакъв случай не казвам, че са лоши, но едва ли авторът на "Тъмната Кула", "Сърца в Атлантида", "Романът на Лизи", "Дългата разходка" и още много гениални книги, се гордее с изречението: "Демон, повикан с помощта на "ръката на славата" би могъл да изхруска цял куп Библии на закуска."
Повечето разкази са хубави, нo има няколко наистина невероятни (поне на мен те са ми любими) - "Ягодова пролет", "По перваза", Човекът, който обичаше цветята", "Дружество "Отказване с гаранция" и "Последното стъпало".
В този сборник е включен и разказът "Децата на царевицата", много хубав разказ, но екранизацията по него е най-отвратителният филм по Кинг. И то да беше само един, а те са 7!!! Идеята на разказа може да се развие за пълнометражен филм, но създателите на този очевидно не са искали да го правят, а просто да използват името на Стивън Кинг и да направят банален филм на ужасите с много кръв.
Много обичам сборникът "Понякога те се завръщат", защото това са първите произведения на Стивън Кинг, които захванах. Тогава (1999) исках страшни истории и случих на книга (по онова време у нас имаше 4 книги на Стивън Кинг, днес са 94), защото тук са най-страшните му разкази - "Вампирът", "Сиво вещество", "Децата на царевицата", "По едно за из път", "Джирусълъмс Лот".
Майка ми смяташе, че този автор няма да се отрази добре на психическото ми развитие и затова четях само докато нея я нямаше. Опитах да чета и нощем, но по-често поглеждах към заобикалящите ме сенки, отколкото към книгата, така че се отказах. Не че през деня не ме беше страх. Четях на леглото на родителите ми, най-голямото вкъщи, като внимавах да съм възможно по-в центъра, за да не се покаже някоя ръка из под леглото и да ме сграбчи за крака. Докато четях, честичко поглеждах към вратата на гардероба, която не можеше да се затваря и винаги стоеше леко открехната. Страхотна обстановка за четене.
Странични ефекти нямаше много. Само дето бях решил, че всеки ден, между 13 и 17 часа, в котарака ми се вселява зъл дух.
И до ден днешен за мен най-страшният разказ на света е "Вампирът". Дори сега, докато го четях, вероятно за 10-ти път, свих краката си, за да не са прекалено близо до ръба на леглото. Всяка дума в разказа е оставила отпечатък в съзнанието ми и колкото и пъти да го чета се връщам в онези слънчеви и самотни два дни, в които четох разказа преди толкова години (защото тогава четях доста бавно).

"Събуждаш се в три посред нощ, взираш се в мрака и си казваш: Само тиктакането на часовника е." Но чуваш как нещо се прокрадва под него. Думата "прокрадва" не е точна, защото той явно иска да го чуеш. Все едно, че нещо лигаво се процежда в канала на кухненската мивка. Или пък дращене, сякаш нокти леко се плъзгат по перилата на стълбището. И затваряш очи, защото е страшно дори да го слушаш, а ако го видиш...
И внезапно изпитваш ужас, че за миг страшните шумове ще спрат и той ще се надвеси над теб, ще те лъхне дъхът му на прогнило зеле, после ръцете му ще те сграбчат за гърлото."

Не може да си представите колко нощи съм лежал в леглото си, сестра ми отдавна е заспала, а аз си припомням тези думи. Това е чудовището, което ме тормозеше допреди няколко години. Стивън Кинг го е описал плашещо точно. То обикаля из стаята, когато си обърнат с гръб към него и винаги успява да се скрие точно преди да го видиш. То се крие под леглото ти и го човърка с нокът отдолу. Понякога ти подръпва завивките, понякога тихичко ръмжи. А когато погледнеш отдолу, него вече го няма, защото се е скрил. Това същество иска да живее на границата между въображението и реалността, защото там живеят най-страшните твари. И един ден то просто си отива. Моето си отиде преди 4 години, но понякога идва да ме види и да ми напомни че е живо. Да ми припомни отминалите тъмни нощи. Между другото, в стаята на сестра ми живее едно и когато преди известно време ми се наложи да спя там го усетих. Не й завиждам...

Следващата книга, която трябва да прочета, е "Сблъсък", но гласовете ми казаха вместо нея да прочета "Черният дом", а "Сблъсък" да прочета след "Тъмната половина" и смятам да ги послушам.

Имам и една много добра новина, добра поне за мен - вече имам "Момичето, което обичаше Том Гордън", една от най-трудните за откриване книги на Стивън Кинг. Сега остава да се моля за чудо и скоро да се сдобия с 'Цикъл на върколака".

1 коментар:

  1. Хм, мисля, че проблемът с изречението, което си цитирал е най вече в думата "схруска". В оригиналния текст Кинг си е написал "изяжда". С което не искам да кажа, че "Пресата" е сред най-добрите му разкази, но преводът е изключително важен и често може доста да промени усещането за даден текст. Преводачът може да усети и предаде ирония или хумористична нотка, без това непременно да е вярно. Конкретно "Пресата" на мен ми е сантиментална слабост, защото първата страшна история на Кинг, която прочетох, беше именно тази.
    Друго доказателство за свободата, която имат преводачите с оригиналните текстове, е че заглавието на Вампирът на английски, всъщност е английската дума за българското "Дядо Торбалан". Т.е. не става въпрос истински вампир, а за страшилищата, които самите родители измислят, за да плашат децата си. В случая, това е особено важно, защото показва, защо бащата се чувства толкова виновен. Той не просто не е спасил децата си, ТОЙ именно е бил източникът на чудовището. Което отново ни праща метафорично към отношенията на баща с децата му, невъзможността да се грижи за тях, опасенията, че ще ги нарани... т.е. доста обичайна тема за Стивън Кинг. Което не прави разказа по-малко страшен. Но промененото заглавие определено му съсипва поне един смислов слой.
    Разбира се, това са си мои размисли. Но те разбирам идеално що се отнася до нощните преживелици. И поздравления, за смелостта да се справиш с тях.

    Дени

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)