сряда, 24 септември 2008 г.

Говорещият Бог вече не е сам

В Неделя решихме да приберем едно коте от улицата. На Говорещия Бог - Стивън това не му хареса. Той изпадна в някакво умопомрачение - съскаше, зъбеше се и хапеше всеки, който опиташе да го докосне. Затова решихме да оставим новодошлата на изпитателен срок, дали остава или не зависеше само от Стивън. И тъй като той очевидно свикна, вече мога да обявя официално новото попълнение у нас - Стефани-Стефка-Сиси-Цуцка Куин.
Бях забравил какво е истинска котка. Тя скача, тича, върти се, докато на Стивън понякога му е трудно да стане. Прекалената й игривост не е много хубаво нещо, защото прави много поразии, но Стивън обикновено я усмирява, когато много се разбеснее.
Тя си има и плюсове. Храната например. Стивън може да яде само определени видове котешка храна. Ако му дадем храна от вид, който не харесва, той я повръща. А ако му дадем месо или някаква друга обикновена храна не иска да я яде изобщо, дори и да не е ял цял ден. Стефи обаче, тъй като до сега е живяла на улицата, няма никакви претенции и яде всичко - месо, боб, чушки, чипс. Така че изхранването й ще е много по-лесно и по-евтино.
Стивън обаче се промени. Вече е по-мълчалив. Винаги гледа да е близо до другата котка и когато тя легне започва да я ближе по ушите, което тя никак не харесва.
Случва се да се стигне и до бой. Това ми е любимата част. Стефи е много по пъргава от Стивън, но той е много по-голям и силен. Така че се получават много интересни битки, за сега без кръв.
Ще видим как ще се развият взаимоотношенията им. Аз ще пиша ако има нещо интересно. И без това няма за какво друго да пиша.
ЛИД

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)