понеделник, 15 септември 2008 г.

Проклятието падна от мен

Миналите години усещах приближаването на 15 септември като някаква ужасна катастрофа. Имах чувството, че всеки ден изтича болезнено и чувах как училището ръмжи на няколко дни разстояние от мен. И целият свят ми напомняше за него. Родителите ми, телевизията. Навсякъде се виждаха първокласници с майките си, които пазаруваха. Времето се заоблачаваше, за да покаже съпричастността си към учениците, защото и то някога е ходило на училище. Нямаше как да забравя, че наближава 15-ти септември.
Ето че денят отново дойде. И на мен не ми пука, дори се радвам.
Сега, докато пиша това, чувам сестра си* в коридора, как се приготвя да иде на училище. Ха, така й се пада. Няма нищо по-гадно от училището.
Успех на всички през новата учебна година. Аз отивам да си доспя. Ха-Ха.


*Сестра ми не е човек, тя е безмозъчна и безполезна плесен.

1 коментар:

  1. Е, ти вече си минал тежките 12 години и си щастливец, но ще дойде ред и на останалите, които още не сме доживяли щастливият 15ти септември, без учебни занятия !!!

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)