неделя, 14 септември 2008 г.

Размисли в неделната утрин

Два въпроса ме тормозят: Какъв е смисълът на човека в света и какъв е смисълът на Мишо в света. Всъщност общочовешкият смисъл не ме интересува толкова, колкото целта на моето собствено съществуване.
Ако приемем, че животът на всеки човек е сценарии, в който той е главен герой, не е изключено някои от нас да са второстепенни герои в чуждите сценарии. Аз мисля, че съм един от тях.
Сега чета “На изток от рая”. Ето едно изречение, което ме накара да се замисля: “Стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.”. Замислих се за своите триумфи и успехи в света. За нещата, които ме правят щастлив. И знаете ли какво открих? Моите успехи са толкова незначителни, че човек, водещ пълноценен живот, дори не би ги забелязал. И това не е всичко, не мога да се оплача или да се похваля дори с една стойностна загуба и провал. Всичко в живота ми е незначително и жалко. Както и преди съм споменавал – мисля, че съществуването ми е равно почти на 0.
Ето едно упражнение, което всеки един може да направи, за да измери тежестта си в света. Представете си, че утре умрете. Просто издъхнете в съня си, какво ще се случи тогава? Ето резултатите при мен:
Нищо. Поне не нищо значително. На семейството ми вероятно ще им е гадно, защото трябва да се погрижат за погребението ми. Освен на сестра ми, тя ще се радва. Допускам и приятната възможност някой друг също да се трогне. Да речем някой от колегите на майка ми и баща ми, които не ме познават ще си кажат: “Горкото момче, изживя само половината си живот.” Надявам се познатите ми да дойдат на погребението. Ще умра от кеф. И с това се приключва. Без природни катаклизми, трева и мен ще расне над прахът. И едва ли ще се намери кой да ме проклина.
Разочарован промених името си в скайп и написах: “Без цел – за нищо не ставам”. Това подтикна част от абонатите християни в списъка ми да изразят несъгласието си. “Бог има план за всеки!!!” Съгласен съм, но нека го сподели с мен. Преди време призовах Бог да ми се обади по телефона, но от Него ни клик ни смс. Може би, защото си смених телефона.
Заедно с Божия план върви и моята цел – да му служа. Но как? С радост бих направил всичко, което Той поиска от мен, но нека го поиска. Не се смятам за по-важен от останалите, които изпълняват волята Му без изрични заповеди, просто мисля, че не съм толкова умен и не мога да схвана замисъла сам. А не искам да получавам указания от посредници, това затруднява Богу-Мишовите взаимоотношения.
С Бог, разбира се, е свързан и смисълът на живота – да познаваш Бог. Добре де, но какво означава това? Можеш ли да познаваш Бог? Защото във всяка религия идва момент, когато ти заявяват, че Бог е извън нашето разбиране, че не можем да го познаем напълно. Винаги идва момент, когато ти казват “вярвай” и точно този момент “вярвай” обикновено разделя една религия от друга.
И така, продължавам да се надявам Бог поне да ми прати един смс, в който да напише “Chakay”, за да знам, че е приготвил нещо за мен. Защото почвам да се притеснявам, че агент Смит е бил прав когато каза: “Смисълът на живота е да свърши.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)