сряда, 20 август 2008 г.

Стивън Кинг - "Сияние"

Вчера прочетох за втори път една от най-прочутите книги на Стивън Кинг - "Сияние". Ако сте гледали "Приятели" знаете, че това е любимата книга на Джоуи, когато много се наплаши я крие в хладилника.
Спомням си как четях книгата за пръв път, голобрад и късокосмест, и на някой места доста се изплаших. "Сияние" е една от първите книги на Кинг, които четох. Не знам защо, но най-страшни ми се видяха животните-храсти.
Много е хубаво да препрочиташ книгите на Стивън Кинг, когато вече си чел и останалите. Неговите книги са като парчета от пъзел. Един много голям пъзел с много парчета. Естествено нямаме всички парчета, имаме само едно ъгълче от картината, но и това ни е достатъчно. От ъгълчето се разбира, че на картината има рози и кула. Има и други неща, но тях не можем да разпознаем. Може би ще намерим и останалите парчета, за да сглобим цялата картина, във всеки случай книгите на Стивън Кинг са доста добро начало.
Връзката която направих, а със сигурност са я направили и другите фенове, е с романа “Безсъние”. Още докато четях “Безсъние” се сетих за “Сияние”, просто защото Ралф, главният герой в книгата, нарича аурите “сияния”. Убеден съм, че силата, която притежават Ралф и Лоуис е същата, която имат Дани и Халоран. Просто при Ралф и приятелката му е много по-силна, защото са “вдигнати” по изкуствен начин, а Дани и Халоран са си родени така.
Някой хора просто се намират на по-високо стъпало във Великата Кула. Може би човечеството бавно се изкачва нагоре и един ден ще достигне третия етаж. А тогава остават още 16 етажа до върха. Все по-трудно ми е да се убеждавам, че това са измислици…
Така, стига глупости, сега нещо по-гадно. Опасявам се, че твърде много приличам на Джак Торънс от “Сияние”. Някои елементи от характера му Стивън Кинг изглежда е взел от мен. Аз също съм изпълнен с гняв. Понякога имам чувството, че целият свят се е обърнал срещу мен и се опитва да ми вгорчи живота, не само хората, но и природата. Ако попадна на място като “Панорама”, много бързо ще стана плячка на злите сили там. Аз съм като бойлера в мазето, напрежението в мен постоянно се трупа, но нямам клапи за изпускане на парата. Един ден вероятно ще избухна. (Това не го измислих аз, изплагиатствах го от книгата)
Как ми се иска да пийна… една Coca-Cola.
:)
ЛИД

2 коментара:

  1. Всъщност, според самия Кинг, тази книга се отнася за алкохолизма, който го е мъчил, както и баща му преди това. Бойлерът в мазето на Панарома наистина е метафора на стаения гняв, но ги има и много сложните отношения на баща и син, когато бащата страда от този ужасен порок. Точно затова срува ми се Кинг никога не е харесвал особено много филма на Кубрик с Джак Никълсън. Винаги го е смятал твърде студен, твърде орязан откъм по-чистите човешки емоции.
    Това за съжаление е нещо общо за повечето филми правени по Кинг - пренебрегва се заложения подсмисъл, елиминират се всички тънки нюанси, само за да се натърти на ужасите. Вероятно върхът в това филмово осакатяване на неговите истории е Сърца в Атлантида, където връзката с Кулата беше тотално пренебрегната и Бротиган беше представен като беглец от някаква правителсвена организация. Щях да пукна!!
    Последно - още нещо което връзва Сиянието с всички други части на пъзела, е малкият приятел на Дани, с когото той общува и, който на мен страшно ми прилича на Двойниците - тези за които пише в Талисмана и в Черния дом.

    ОтговорИзтриване
  2. В "Сияние" алкохолът има същото значение като в "Томичукалата", там извънземните контролираха Джим по същия начин както хотелът контролираше Джак.
    Имаше един пасаж, който ми се стори болезнено познат от личния ми живот. Бащата на Дани, веднъж когато е бил пиян, му прочел "Синята брада". Когато аз бях на 5 години баща ми , също пиян, ми прочете една приказка. Всъщност беше "Вампирът" на Стивън Кинг. Всеки който е чел разказа може да си представи какви чувства изпитвах към гардероби в следващите 10 години (а и до днес). Но това няма отношение към темата.

    Като става въпрос за осакатяване на книгите на Кинг във филмите, мисля, че само Франк Дарабонт не го прави. Всъщност филмът "Мъглата" ме спечели точно с картината на Тъмната Кула в началото - напълно безсмислена за незапознатите с творчеството на Кинг, но ние с майка ми, която също е стрелец, ахнахме и ако цялата зала беше пълна с фенове на Тъмната Кула щеше да се получи много интересен ефект.

    И допълнението ти за двойниците е много точно и много вярно.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)